Защо в България плащаме едни от най-високите цени за лекарства?

Докато някъде се подреждат мандати и държавни постове, другаде се броят стотинки и се разпределят по неотложни месечни разходи… Ще стигнат ли за всичко?

Едни от разходите, които обикновено излизат непредвидено и които няма как да отложим или пренебрегнем, са за лекарства. Не е хляб, за да се откажем от него. И ток не е, за да правим икономии и да заспиваме на студено. Разболееш ли се, искаш или не, трябва да купиш лекарства. Ако нямаш пари, ще намериш на заем, но пак трябва да купиш.

Защо обаче в България плащаме едни от най-високите цени за медикаменти? Дори и за онези лекарства, които са без рецепта и с които борим обикновено главоболие или настинка?

Избрахме произволно няколко медикамента, цените на които да сравним в официални сайтове за продажба на лекарства в България и в Гърция….

Бетадин (за външна употреба) тубичка от 30 мл. В България – 6.88 лв., Гърция – 2,47е или 4,82 лв.

Аулин – кутия от 20 опаковки. У нас – 22,06 лв., в Гърция – 3.76е или 7.33 лв.

Ацеклофенак – медикамент с противовъзпалителни и аналгетични свойства, който се издава по лекарско предписание. В Гърция лекарството можем да си купим срещу 5.25е или 10,24 лв. В България еквивалентът му се продава за 12,29 лв.

Най-масовото болкоуспокояващо у нас, а и в южната ни съседка също е с разлика в цената, макар и минимална. Гръцкият депон се разпространява в аптеките за 0,75е (1,46 лв.), у нас аналгин купуваме за 1,97 лв.

Защо се спряхме на Гърция? Най-близо ни е, а и доста често по форуми и сайтове четем за ниските цени на лекарствата там, за това как близки, живеещи в южната ни съседка ни изпращат медикаменти или пък ние самите прескачаме до близките до границата градове, за да си закупим необходимото.

Къде обаче се крие проблемът и откъде идват разликите в цените на лекарствата (въпреки че не са само те, доста стоки могат да се намерят по-евтино там)?

Всичко отново е въпрос на държавна политика и отношение на правителството към гражданите. Да не забравяме все пак, че въпреки сравнително добрия си стандарт на живот на гърците (сравнено с нашите стандарти разбира се), съседите ни „скачат“ на протест за всичко, колкото и малко и незначително да ни се струва. Протестират и си отстояват правата и привилегиите във всяко едно отношение… и протестите им определено не са като нашите „умни и красиви“. Хората знаят какво искат и често, макар и грубо и нецивилизовано, го постигат.

При нас нещата не стоят така. Затова ще плащаме и скъпи лекарства… ще водим и скъп живот като цяло.

Започваме от ДДС за лекарствата. Няма да се сравняваме с Великобритания, където нещата са на светлинни години пред нас… Само за информация - препаратите с рецепта там не се облагат, а ДДС-то за тези без рецепта е 20%. Да погледнем обаче към близките балкански държави -  в Румъния данъкът за хапчетата е 9%, в Гърция - 6,5 на сто. Ние разбира се, сме по-платежоспособни от съседите и от джоба на пациента се прибират цели 20%.

20% и то не веднъж, а два пъти. НЗОК също плаща ДДС върху лекарствата, които поема. Както знаем бюджета на НЗОК е част от държавния бюджет, в който НИЕ вече сме внесли парите си за здравни осигуровки, за да ни осигури касата безплатните лекарства (които оказва се не са никак безплатни).

Доста политици се упражняваха в изказвания по темата как ДДС за лекарствата трябва да бъде премахнат или намален, но до момента, конкретни предложения не са направени и това си остава само като едно от добрите предизборни пожелания.

А фирмите? Не трябва ли И производителите на лекарства малко да си намалят печалбата? Трябва ли вносните аналози на лекарствата родно производство да бъдат с облекчен режим на внос на родния пазар, за да има някаква конкуренция?

И на търговците обаче не им е лесно. Изпълнителната Агенция по Лекарствата е тази, която трябва да одобри медикамента, преди търговец да може да започне да го внася в страната. А всички знаем как работи държавната администрация, как папки с документация „отлежават“ по бюрата на дадени служители и как има случаи, в които никога не достигат там, където трябва. Всички знаем и друго – в България от това колко са „мотивирани“  служителите в държавната администрация, зависи кога ще ти свършат работа. 

Да се върнем обаче на скъпите лекарства…

Друга причина за различията в цените на медикаментите е различното ниво на реимбурсиране в различните държави (плащането на медикаментите от здравните фондове). Ако например у нас здравната каса поема 20% от цената на дадено лекарство, а в Гърция фондът заплаща 80%, логично е, че няма как цената за пациента да бъде една и съща.

И пак се връщаме на това, че всичко е една объркана държавна политика. Да, бюджетът е ограничен, но има хиляди начини за неговото разпределение, така че хората да не мизерстват и да не се налага да гладуват, за да си купят лекарства например.

Интересно е как депутатите не пожелаха да намалят държавните си субсидии и да пренасочат парите в нещо, което да е полезно за хората. Интересно е как не им пречи да си получават заплатите, дори когато не ходят на работа. Интересно е как се осигуряват пари за хотели по родните места на избраниците ни, нищо че те са излезли от селата ни и се предполага, че като си дойдат има къде да отседнат…

Много неща могат да се кажат и по много начини може да се разпредели бюджета в полза на гражданите… но не и докато на нас се гледа само като на избиратели!!!

Увеличението в цената на лекарствата, което се очаква до края на годината, се дължи на приключването на едногодишния мораториум за поскъпването им.

Припомняме служебното правителство на Марин Райков замрази за една година цените на лекарствата без рецепта – до април 2014г. В края на мандата си пък здравния министър в кабинета „Орешарски“ удължи мораториума до края на годината.

Популистките мерки никога не са решавали проблеми и скоро ни чака поредното увеличение. Ние обаче, не сме като гърците и вероятно и за него няма да протестираме.