На 17 август 986 г. цар Самуил разгромява византийците в битката при Траянови врата

Битката при Траянови врата е една от най-големите победи на българската армия в цялата ни история!
Тя води до надмощие на българските сили на Балканите.
Скоро след битката са освободени Велики Преслав, Плиска, Дръстър, т.е. окупираните източни български земи.
Тогава териториите на Българското царство включват София, Кюстендил, Ихтиман (Щипон), Видин, Белград и дори територии отвъд Дунава, така Самуил става „господар на положението в Балканския полуостров“.
Победата при Траянови врата показва съхранената мощ на България като регионална велика сила.
За около 10 години България придобива надмощие в този двубой, независимо че Византия има по-сериозен икономически, демографски и военен потенциал.


На 17 август 986 г. Самуил разгромява византийците в битката при Траянови врата. Византийският император Василий ІІ претърпява най-голямото поражение в походите си за покоряване на България. Значителна част от армията му е унищожена, а той едва успява да се спаси.

Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил. В замяна на своето подчинение Арон иска да завърже роднински връзки с императора чрез брак на един от синовете си с Ана, сестрата на Василий II. Вместо сестра си императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях.

Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. От Адрианопол (дн. Одрин) императорът достига Филипопол (дн. Пловдив), а оттам се отправя към Сердика (дн. София). Целта му е да се справи с българите с един удар.

След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи, Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония.

По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки Сердика, Василий II я обкръжава и изгражда силно укрепен лагер.

Василий ІІ заварва в крепостта едва около 4500 бранители, тъй като Самуил е на поход с войски в Тесалия (Средна Гърция). Това привидно облекчава задачата му, но го принуждава да бърза преди Самуил да се е завърнал.

Войските на Самуил с изключително бърз марш пристигат в Софийското поле и се установяват под Витоша в района на днешното село Бистрица в укрепен лагер. Оттам извършват внезапни атаки срещу византийските войски, които обикалят Софийското поле за храна и фураж. Така вместо ромейците да изтощят с глад обсадените, те самите започват да гладуват.

Обсадата се проточва 20 дни. Византийският император се насочва обратно към Филипопол пак през прохода Траянови врата. Самуил не тръгва да го преследва по петите, а прилага „успоредно преследване” от Бистрица през Долни и Горни Пасарел южно от Лозенска планина, за да навлезе в Ихтиманското поле преди византийските войски и да им подготви засадата.

Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (дн. Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство.

България
fakti.bg