ПЕТКОВДЕН E! ВИЖТЕ ТРАДИЦИИТЕ И ОБИЧАИТЕ

На Петковден имен ден празнуват: Петко, Петкан, Петка, Петкана, Петра, Петрина, Петрана, Пенко, Пенка, Параскева, Параскев, Парашкева и други производни на тях имена!

На 14 октомври, Петковден, православната църква почита Света Петка, наричана още Света Параскева. Това е един от най-големите народни празници, който отбелязва края на топлите дни и поставя началото на студената зима, поради което е известен и с името Зимен Петковден.

Света Петка е родена в тракийския град Епиват в семейство на българи. Още в невинна детска възраст тя чува думи от Евангелието в църквата, които я развълнуват изключително силно и които тя решава да следва в живота си: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме следва!" След кончината на родителите й, тя раздава имотите на бедните и се оттегля в малък храм в Иракли, за да се посвети на Бог, отдавайки се на отшелнически живот.

Води благочестив живот, а след кончината ѝ нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван-Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на старата столица.

След това са пренасяни на множество места, докато накрая намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

В народния календар Света Петка се почита като закрилник на дома и семейството и покровител на плодовитостта и раждаемостта не само при хората, но и при животните. С Петковден се свързват последната есенна сеитба и прибирането на реколтата. Народът ни неслучайно е казал: "На Петковден ралото да ти е под стрехата", тъй като до този ден от годината земеделската работа трябва да е приключила.

14 октомври е празник и на овчарите, които прибират кочовете при овцете, след което се даряват с баница от стопанката на къщата.

Народните традиции повеляват от Петковден до Димитровден, когато се опложда добитъкът, на ножиците да се връзва червен конец, а жените да не работят с вълна, за да не се отваря устата на вълка. Също така те не бива да плетат, за да не се преплетат агнешките чревца. Народът ни вярвал, че жените, които са пренебрегвали забраната, са посещавани от Св. Петка, преобразена като старица или змия, за да бъдат наказани със смърт.

Друго предание гласи, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден или ще полудее, или ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.

След заплождането на домашните животни, стопанката на къщата замесва и изпича пресни пити, които раздава, за да се роди здрав добитък.

Народът ни счита този ден за повратен и вярва, че какъвто човек прекрачи прага ни на Петковден, такъв ще е късметът и здравето на всички под покрива на този дом.

Също така на него се правят предвещания за идващата зима. Ако времето е слънчево, листата на дърветата не са окапали и овцете се скупчват на едно място, зимата ще е много люта и снежна.

Промеждутъкът между двата празника, наричан още вълче или вампирско погано, притежава и митична страна, тъй като по това време на годината по земята бродят отвъдни и чудати същества, които правят света по-хаотичен и опасен. Дванадесетте дни между Петковден и Димитровден отразяват границата между старата и новата година и съответстват на Мръсните Погани дни.

В някои части на България, в съботата преди Петковден, се почита Петковденската задушница. На този ден в памет на починалите се раздават подкови, които са поръсени с варено жито, подсладен ориз, грозде и диня.

На празника се месят обредни хлябове и се правят родови курбани.

Най-големият хляб се нарича на Света Петка и се слага на софрата върху мъжка риза, чаша вино и паничка със сол. Целият дом се поръсва със светена вода и всички от семейството се покланят трикратно пред обредния хляб, след като бъде прекаден с тамян. Накрая най-възрастната жена вдига хляба високо над главата си и го разчупва, изричайки благословия за здраве и благоденствие на дома и стопанството.

Около празничната трапеза се събира цялото семейство, а на нея присъстват курбан чорба, гювеч с овнешко месо, шкембе, сарми, ястия с праз и обредни хлябове/ framar.bg