ИСТИНСКИ ЕКШЪН В НЕБЕТО НАД ЯМБОЛ ПРЕЗ 1948 Г. - УБИТ И НЯКОЛКО РАНЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВОТО ОТВЛИЧАНЕ НA САМОЛЕТ В БЪЛГАРИЯ

През 1948 г. българската гражданската авиация навършва една година. Годишнината се отбелязва с откриването на аерогара Варна на 30 юни 1948 г. Така самолетите вече летят по линия София-Варна-Бургас-София.

Въпросният ден от летище Варна се качва запасният полковник Страшимир Михалакев, който е бивш летец и царски офицер, заради което е бил под постоянно подозрение от комунистическата власт. Той използва пътуването със самолет като част от плана си за спасение. Той оправдава идването си до морската столица с дъщеря си Руска, която дошъл да вземе. На летището в Бургас се качват още две семейства - адвокатът Михаил Балсамов с жена си Херта и офицерът Петър Грънчаров със съпругата си Ваня. Участници в конспирацията са също Никола Бошнаков, Георги Попов и Димитър Грънчаров. Така 9 от 17-те пасажери на борда са част от заговора. Екипажът пък се състои от двама пилоти, радист и борден инженер, но само един от тях е въоръжен.

Към 17.15 ч., когато самолетът е над Ямбол, на височина 900 метра, заговорниците вадят пистолетите си, които до този момент са крили под кученце в чантата на Херта Балсамова. Трима души държат под прицел салона, Петър Грънчаров е в предната част, до пилотската кабина, Никола Бошнаков е в средата, а Михаил Балсамов е в края на машината.

Страшимир Михалакев влиза в пилотската кабина и стреля срещу радиста, единственият, който има оръжие и го убива с два куршума. По пътя си Михалакев успява да рани още няколко човека, след което опира дулото на пистолета в главата на командира Любен Шороплов. Под заплаха за живота му, той е принуден да поеме курс към Турция.

Докато се случва всичко това, самолетът губи височина и доближава бързо земята, но Михалакев успява да овладее машината и да я подкара към Турция. Когато каца на летище Ешеликьой, там ги очакват войници, преводачи, лекари и камионетка за ранените.

Атентаторите се предават на турските власти и искат политическо убежище. Ранените са откарани в болница, сред тях е директорът на българските въздушни съобщения, който обаче умира същата нощ.

Останалите пътници са изолирани и чак след седмица ги прехвърлят в българската болница “Евлоги Георгиев” в Истанбул, пише aktivnasigurnost.org.

Отвличането предизвиква голям дипломатически скандал в чужбина. По-късно в България са организирани митинги, които осъждат терористите.

Българското правителство изпраща нота, в която иска похитителите да му бъдат предадени на основание на една конвенция от 1929 г. В Истанбул обаче набързо е организиран съдебен процес, който на 14 юли 1948 г. оправдава атентаторите като политически бегълци, действали при самоотбрана.