Според легенда: когато минавали през Жеравна турците поробители нямали право да яздят конете си
Жеравна е малко село, архитектурен резерват, разположено в източна Стара планина. В него са запазени над 200 дървени къщи, строени преди и по време на Възраждането. Някои от тях са на повече от 300 години и са доста по-стари от Съединените щати, изтъкват гордо жеравненци.
Тук времето сякаш е спряло. Няма да видите забързани за работа или за където и да е хора. Животът си тече с характерното за планинските села спокойствие. Жеравненци са някак си "над нещата" - вероятен остатък от чорбаджийското минало на селото им.
А селото определено е едно от чудесата, сътворени от българския-майстор строител. Голяма част от къщите му представляват завършен архитектурен образ, с неповторима художествена форма, излъчваща вградения и останал завинаги там възрожденски дух.
В духовно и просветно отношение Жеравна е била културно средище за целия регион, а Хилендарският манастир е имал тук свой метох. Запазен и до днес, той се намира в непосредствена близост до църквата. Смята се, че Паисий е посетил Жеравна и тук е направен един от първите преписи на История Славянобългарская.
На това живописно място е имало заселници още от дълбока древност. То е богато на множество извори с бистра и студена вода - главно условие за заселване.
В музея на селото се пазят монети от II и III век когато най-старите обитатели тук - траките, са били жители на римска провинция. Запазени са също и намерените при случайни разкопки глинени делви и съдове, накити, употребявани при тракийските погребения. От римско време са и останките от укрепление на близкия връх "Вида".
Жеравна е влизала в пределите още на Първата българска държава. През Второто българско царство, когато границите му са се разширили далече на юг, Жеравна се е намирала на на два важни пътя в царството - този, който идва от Търново през Елена, Кипилово, влиза в селото и в местността "Кръстопътя" се пресича с другия важен път, който съществувал още от римско време и се използвал при Първата българска държава.
Названието Жеравна, според учителя краевед Данаил Константинов, е от гръцки произход. Рекичката, която протича през селото и го дели на две, се казвала "Зервона" (Левица) и от там Жеравна. Има и друго предположение за името - рекичката в миналото е била пълноводна и по нейното протежение имало много воденици. Славяните са ги наричали Жерки - Жерков - и от там Жеруна, която за пръв път Райко Попович в своя книга от 1837 г. нарича Жеравна.
В околността на селото има останки от много манастири
Най-голям и най-богат от тях е бил манастирът "Света Богородица" в местността "Клепалото". Самата обител, останки от която съществуват и днес, била в полите на малък хълм. А камбанарията се издигала на върха му, за да се чува звънът й в цялата околност, където освен централното село Жеравна имало още осем махали. Легендата разказва, че когато манастирът е бил разрушен от турците през времето на султан Селим ІІ, в 16-и век, монасите успели да скрият в околните пещери скъпоценности, утвар, одежди и ръкописи. Старите монаси останали и загинали за вярата си, а младите, като взели чудотворната икона на Божията майка, се отправили към Търново. В Арбанаси те основали манастира "Успение Богородично", в който и днес може да се види прочутата икона.
Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят.
Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград.
Тези условия през време на османското владичество допринесли не само за икономическия, но и за духовния възход на селото. В жеравненските гори и усои са бродили легендарните местни войводи Кара Танас, Димитър Калъчлията, Алтънлъ Стоян войвода, Стефан Цоцкин, за които народът е съчинил много песни. Тук са идвали с четите си Панайот Хитов и Хаджи Димитър. През 1871 г. Жеравна била посетена от Васил Левски и Ангел Кънчев. Местните младежи слушали огненото слово на Апостола в Халваджийското кафене на "Бръдо", а по-късно, под предводителството на жеравненеца Петър Жейнов, се подготвяли с облекло и оръжие за участие в Априлското въстание.
Източник: vestnikataka.com
А селото определено е едно от чудесата, сътворени от българския-майстор строител. Голяма част от къщите му представляват завършен архитектурен образ, с неповторима художествена форма, излъчваща вградения и останал завинаги там възрожденски дух.
В духовно и просветно отношение Жеравна е била културно средище за целия регион, а Хилендарският манастир е имал тук свой метох. Запазен и до днес, той се намира в непосредствена близост до църквата. Смята се, че Паисий е посетил Жеравна и тук е направен един от първите преписи на История Славянобългарская.
На това живописно място е имало заселници още от дълбока древност. То е богато на множество извори с бистра и студена вода - главно условие за заселване.
В музея на селото се пазят монети от II и III век когато най-старите обитатели тук - траките, са били жители на римска провинция. Запазени са също и намерените при случайни разкопки глинени делви и съдове, накити, употребявани при тракийските погребения. От римско време са и останките от укрепление на близкия връх "Вида".
Жеравна е влизала в пределите още на Първата българска държава. През Второто българско царство, когато границите му са се разширили далече на юг, Жеравна се е намирала на на два важни пътя в царството - този, който идва от Търново през Елена, Кипилово, влиза в селото и в местността "Кръстопътя" се пресича с другия важен път, който съществувал още от римско време и се използвал при Първата българска държава.
Названието Жеравна, според учителя краевед Данаил Константинов, е от гръцки произход. Рекичката, която протича през селото и го дели на две, се казвала "Зервона" (Левица) и от там Жеравна. Има и друго предположение за името - рекичката в миналото е била пълноводна и по нейното протежение имало много воденици. Славяните са ги наричали Жерки - Жерков - и от там Жеруна, която за пръв път Райко Попович в своя книга от 1837 г. нарича Жеравна.
В околността на селото има останки от много манастири
Най-голям и най-богат от тях е бил манастирът "Света Богородица" в местността "Клепалото". Самата обител, останки от която съществуват и днес, била в полите на малък хълм. А камбанарията се издигала на върха му, за да се чува звънът й в цялата околност, където освен централното село Жеравна имало още осем махали. Легендата разказва, че когато манастирът е бил разрушен от турците през времето на султан Селим ІІ, в 16-и век, монасите успели да скрият в околните пещери скъпоценности, утвар, одежди и ръкописи. Старите монаси останали и загинали за вярата си, а младите, като взели чудотворната икона на Божията майка, се отправили към Търново. В Арбанаси те основали манастира "Успение Богородично", в който и днес може да се види прочутата икона.
Има легенда, че жеравненските земи са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, дадена за съпруга на султан Мурад. От турците селото получило привилегиите на свободно селище. Управлението било поверено на местните първенци. Тук турци не можели да се заселват, а ако се наложело да го посетят, трябвало задължително да слязат от коня си и го водят.
Жеравненци били освободени от данъци, но имали задължението да изпращат всяка година определен брой войници на султана за обслужване на сараите и конюшните му. Това задължение по-късно жеравненци прехвърлили на местните цигани, прочути гайдарджии, които веселели турските първенци в Цариград.
Тези условия през време на османското владичество допринесли не само за икономическия, но и за духовния възход на селото. В жеравненските гори и усои са бродили легендарните местни войводи Кара Танас, Димитър Калъчлията, Алтънлъ Стоян войвода, Стефан Цоцкин, за които народът е съчинил много песни. Тук са идвали с четите си Панайот Хитов и Хаджи Димитър. През 1871 г. Жеравна била посетена от Васил Левски и Ангел Кънчев. Местните младежи слушали огненото слово на Апостола в Халваджийското кафене на "Бръдо", а по-късно, под предводителството на жеравненеца Петър Жейнов, се подготвяли с облекло и оръжие за участие в Априлското въстание.
Източник: vestnikataka.com
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!
Реклама
Времето в Ямбол
Видео
-270x200.jpg)