Качеството на образованието се влошава все повече и повече, а общинското управление е все по-далче от тези проблеми
В Ямбол се проведе общоградско събрание под мотото „Да възродим Ямбол е нашата обща кауза”. В залата на НТС се събраха ямболлии на различна възраст, с различни професии, с различни интереси, но с една обща цел – да живеем по-добре в Ямбол сега и за в бъдеще. Въпреки отправената покана към кметове (настоящи и бивши) и народни представители, техните места в залата останаха празни, а предложенията на обществото нечути. Единствено депутатът Николай Пенев уважи поканата и беше в залата, но не се включи в коментирането на наболелите теми. А те бяха разнопосочни, но до една важни за жителите на областта и показаха нерешени с години проблеми, най-важният от които липсата на диалог и разминаването между властимащите и обикновените жители на Ямбол.
В серия публикации ще Ви представим някой от предложенията, отправени от жителите на Ямбол, обикновените хора - учители, лекари, военни, пенсионери. Предложения, в които местната власт не пожела да се вслуша, но които звучат актуално и разумно, изказани от хората преживели и осъзнали чрез личен опит недостатъците на системата.
Също така ще припомним интервютата на ямболските общински избраници, които те дадоха пред 999 по една важна и наболяла тема - увеличението на такса смет, за да може всеки един да прецени, дали има разлика между изказванията на обикновените граждани по значими за обществото въпроси и отговорите на властимащите, и имат ли те собствена позиция.
Общинският съветник и директор на ямболския Музей на бойната слава Начев не дава изявления, един път му направили забележка:
http://www.radio999bg.com/?id=26611
Коментар за образованието от дългогодишният педагог Георги Бодуров:
„Изкушен съм да взема отношение по един проблем, какъвто е образованието. Нямам претенции за изчерпателност, но като човек, прекарал половин век в системата на образованието съм видял както положителните старни, така и някой отрицателни. Гражданското общество трябва да допринася за преодоляване на тегобите в това отношение. Българинът е разчитал винаги на своите добродетели, на Бог и на себе си. Но както е казал народът: Бог е виско, а цар е далече! Затова разчитаме на себе си. Затова за да спасяваме сега образоветелните процеси трябва да го правим ние, хората заети извън системата на управление. Вземам отношение защото всички негативи в обществото (икономически, морални, психологически) се стовариха върху учебните заведения, съответно върху нашите деца.
Впечатлен съм силно, че партийно-политическият подход, от който се опитвахме да се отърсим, сега се налага с още по-голяма сила в целия ни живот и се чувства осезателно в сферата на образованието.”
Г-н Бодуров изтъкна, че демографската криза се е оказала по-страшна дори от икономическата, како подкрепи твърдението си с факта, че Ямбол е намалял с 30 %, а учениците са с 50 % по-малко спрямо началото на прехода. Той изказа възмущението си и от психологическата и духовна атмосфера в училище – агресията и неуважението към учителите, безпардонните отсъствия на ученици и незаинтересоваността на родителите от качеството на образованието.
Беше изнесена информация и за тревожното състояние на ямболските училища: 50% от учебните заведения в Ямбол се намират на едни от последните места сред 1000 училища в старната.
„В заключение мога да кажа, че в България се очертава демографска неграмотност!”, закючи Бодуров.
И предложи депутатите да направят такива промени в новия закон за образованието, че той да стане действащ, а не спъващ развитието на образованието.
„ В момента се учредяват обществени съвети към учебните заведения. Ние не можем ли да предизвикаме създаването на един такъв обществен съвет по проблемите на образованието общо за общината? От 1990 година до сега в Ямбол само веднъж в общинския съвет е обсъждано комплексното развитие на образованието в общината и е приета единствена до сега комплексна програма за развитие на образованието в нашия край.
Сега общината и местното самоуправление има ли собствена позиция по тези въпроси? Няма! Качеството на образованието се влошава все повече и повече, а общинското управление е все по-далче от тези проблеми.”