Есе на тема: “Истината за свободата” - Николай Атанасов, 12 клас

Продължава конкурсът за есе по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. Инициативата е за ученици от V до XII клас, като в нея могат да вземат участие ученици от област Ямбол.

Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от дванадесетокласника Николай Атанасов Атанасов от СУ "П.К. Яворов" гр. Стралджа на тема "Истината за свободата".

Информация за конкурса вижте ТУК

***

Истината за свободата

Николай Атанасов Атанасов

"Истината боли" - затова предпочитаме лъжата. Свободата е тежка тема, а щом ще сме напълно откровени, няма да ни е леко. Но щом сме се заели с тази задача, нека да запретнем ръкави.

Истината е, че свободата изисква отговорност, а отговорността е рядък диамант. Свободата има много лица. За някои тя се корени в правото да избереш своята кариера, да прекараш остатъка от живота с любимия човек или да си излееш душата на белия лист. За някого звучи тривиално, а за друг велико. Приели сме тези права за даденост, забравили, че всяко от тях е извоювано със слово и стомана.

Истината е, че свободата е наше наследство. Тя ни е завещана от Раковски, Ботев, Левски и хиляди други. Хората умрели преди за нашето сега. Свободата е сакрално цвете и цъфти единствено на сакрална земя. Това ни връща назад към Аспарух(а може и по-назад), когато българите започнали да градят своето кътче от рая, място където да се чувстват свободни.

Какво е било необходимо, за да изградят своята свободна земя? Първият враг на свободата са анархията и разделението. Прабългарите обединяват всички славянски племена, а където има единство, няма място за анархия. Обща земя, общ език и култура - раждат общ народ, който просъществува вече над 1300 години. Но свободно ли се е живеело в тази "древна" България? Професор Божидар Димитров е категоричен, че в "България славяни, прабългари, християни,мюсюлмани и евреи" живеят в мир и просперитет.

Кое сплотява толкова различния народ - законът. Ние се запознаваме с българското законодателство чрез запазените данни за хан Крум. Но никой не бива да се съмнява, че българският народ се е водил стриктно по правилата и много преди Крумовото време.

Някои биха казали, че законите всъщност ограничават свободата. Напротив - свободата се крепи на законите. За да разберем по-добре защо са необходими, трябва дори да се запитаме защо е необходим свободният живот. Светът се гради от хора, които са опознали самата есенция на живота. Те разбират света и как можем да го подобрим, но само една свободна личност е просветена личност. И друг важен факт е, че полезната личност е живата личност. Затова свободата се крепи на законите, които пазят човека. Нека не забравяме, че самият Бог ни е показал, че единственият начин да опазиш човека, е чрез закони.

Истината е, че свободата е пристрастяваща. Идеята за нея е достатъчна, за да дава безгранични сили на българаския народ. Той прекарва близо 600 години в робство на византийци и турци. Но дори единствено споменът за свобода е достатъчен, за да вдъхновява десетки поколения, чиято кулминация са епичните битки на братята Асен и Петър и Руско-турската война от 1877г.

Истината е, че тоталитарните режими разчитат на една наша слабост - свободата ни плаши.Както казах в началото, тя е отговорност, а ние бягаме от нея. Искаме силна ръка на власт, понякога просто защото нашата е мека. Вярваме, че харизматичния водач ще ни даде отговорите на всички проблеми, защото просто не искаме сами да ги потърсим. Българският народ е вкусил и от това.

Предпологам, че системата, в която живеем, не е перфектна. Тя може би не е мечтаното от Ботев и Левски, но съм убеден, че биха ни завидели. Истината е, че свободата не е даденост. Ние се борим в нейно име от векове, а битката може би те първа започва."