Община „Тунджа” почита жертвите на Бояджишкото клане


17/05/18 08:55:11коментари:0



Община „Тунджа” поита жертвите на Бояджишкото клане

На 17 май 2018 г., от 14.30 часа в Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“, с. Бояджик, община „Тунджа“ ще се отбележи 142 – годишнината от Бояджишкото клане. Христина Женкова, уредник в Регионалния исторически музей, ще представи лекция за силата и героизма на загиналите. Признателните потомци ще поднесат поклон и цветя на паметника, издигнат в памет на жертвите.

Бояджишкото клане е определено от историците като второто по размери след клането в Батак. Всъщност то е третото по броя на жертвите, след Старозагорското клане, при което турците избиват 14 хиляди души.

По време на бунта през май 1876 година в село Бояджик са убити и изклани около 200 българи - предимно мъже, 8 жени, 8 деца и двама свещеници.

На това място заловените от турците младежи били накарани да играят хоро. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Гайдата засвирва и младежите започват да играят хоро, без да знаят, че това ще бъде тяхното последно хоро.
Шефкет паша наблюдавал самодоволно, но яростта у него надделява, той дал знак и започва свистенето на ятаганите, непозволяващи никой да се пусне от хорото. Така на последните съсечени се налагало да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Гърчовете на агонизиращите младежи били съпроводени с гърмежи на пищови от турците, които от упор доубивали своите жертви.

Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна, всичко е опожарено, разрушено, разграбено. Тогава са излезли думите „Бояджишката яма никъде я няма." Според исторически анализи на чужди дипломати „никой, който не е видял лично последствията от изгореното село, не може да си представи колко страшно бедствие го е сполетяло."
Седмица по-късно от околните села на Бояджик и от по-далеч започнало прибирането на оцелелите селяни у дома. Неописуема мъка сграбчвала живите, когато заварили опожарено родното си място. Навсякъде още димели пепелища от изгорени плевни и кирпичени къщи. По улиците все още стояли неприбрани трупове на убити мъже и осквернени девойки. Псета и птици подплашено скитали из дворовете, загубили надежда да намерят своите стопани. А живите не можели да повярват как са оцелели след този ад на жестокост и смърт. Цели фамилии били изчезнали, почти във всеки дом липсвали деца, жени и най-вече мъже, голямата част от които били убити или отвлечени от турския аскер. 














Коментари



Следвайте ни във Фейсбук

Търси

Най-четени новини днес


Новогодишно: Водата поскъпва от 1 януари

ТЕЖКА КАТАСТРОФА КРАЙ КАБИЛЕ

Москва почете с церемония годишнината от Плевенската епопея

ПОРЕДНО ПРОТЕСТНО ШЕСТВИЕ В ЯМБОЛ


Най-коментирани новини

Започва изплащането на пенсиите за декември заедно с коледните добавки

Пчеларите излизат на протест

Четири войнишки паметника в Ямболска област ще бъдат възстановени със средства на МО

Ямбол: Промяна в режима на светофарните уредби на кръстовището на ул."Д. Благоев“ и „Ж. Папазов“


Реклама

Следвай ни в Twitter


Follow radio999bg on Twitter

Преводач

ОЩЕ НОВИНИ