Има дати в българската история, които ни изпълват с гордост, но и с много покруса. Такава е датата 17 май 1876 г. – денят на Бояджишката буна. Всъщност дали наистина е имало бунт в Бояджик преди Априлското въстание, историците спорят и до ден-днешен. Има данни, че селото е посещавано неведнъж от Хаджи Димитър, от Левски, от редица дейци на революционните комитети в Сливен и Ямбол. В Бояджик бил основан и местен революционен комитет с председател поп Желязко Колев, а помощници му били синът му Кольо Попов и зет му - свещеник Господин Иванов. В края на април Кольо Попов и други младежи от Бояджик тръгват към Сливенския Балкан, за да се присъединят към четите на Стоил Войвода и Георги Дражев.
Същите тези младежи по данни на разкази на жители на Бояджик, нанесли побой над Шефкет паша и всяка вечер вземали обратно отвлеченото и откраднатото от българите през деня.
«Има основание да се счита, че разрушаването на Бояджик е дело на лично отмъщение от страна на Шефкет паша, който е бил роден в това село.“, пише американецът Юджийн Скайлър в доклад от 192 страници до Държавния департамент на САЩ след Априлското въстание в България. „…Аз видях човешки кости и черепи на полето и установих факта, че само 20 къщи са останали в селото, а училището и черквата са били разрушени... Няколко глави бяха докарани в Ямбол от турци... Три глави бяха хвърлени на улицата пред къщата на италианския генерален консул в Бургас, по това време намиращ се в Ямбол. Той самият ми каза този факт.», описва Скайлър.
„…Изнасилвали жени и девойки, убивали и отвеждали в робство, убивали деца, убивали бягащите при приближаването на войската селяни, убивали и онези, които оставали, убивали и които криели, и които предавали оръжието: едните за това, че то е у тях, а у онези, които нямали — че не го предават...Много гладни деца се скитат. Турците взеха някои от тях, за да ги обърнат в мохамеданство.“, четем за събитията в Бояджик и в записките на управляващия руското консулство в Одрин княз Алексей Церетелев.
Официалната цифра на жертвите на Бояджишкото клане е 170, от тях - двама попове, 8 жени и 8 деца. Десетки момичета са отвлечени и поробени от черкези в села във варненско, се посочва и в сигнал на сливенския митрополит Серафим до варненския му колега, с който моли тези момичета да бъдат спасени.
Оцелелите жители на Бояджик не могли да се върнат в селото три седмици, тъй като през цялото това време башибозуците преобръщали къщите, градините, търсейки скъпоценни предмети, които може да са били закопани. Всичкият добитък е бил отведен, разказва Юджийн Скайлър.
Събитията отпреди 143 години в Бояджик, са определени от историците като трето по броя на жертвите след Баташкото и Старозагорското и като второ по жестокост клане, след Баташкото. В историята те са известни още като ”кървавото хоро”. В местността Рачерски мост около 50 деца на възраст от 13 до 17 години от Бояджик били заставени от пашата да играят българско хоро. Със звуците на кавала започнало и свистенето на ятаганите, децата по едно падали посечени. Турците не позволявали на никое да напусне хорото. Така последните е трябвало да играят върху телата на своите братя, сестри или приятели. След това турските заптиета с пищов доубиват всеки от упор.
Сега на мястото, където е играно това кърваво хоро, се издига паметникът на Априлци. Всяка година жителите на община Тунджа отдават почит пред жертвите на Бояджишката буна. Ще го направят и днес, 17 май, от 15 часа.