На Илинден в Стефан Караджово отбелязват годишнина от Странджанската буна

Знаете със сигурност за лековитата вода на село Стефан Караджово. А чували ли сте за Краставото кладенче? Жителите на Стефан Караджово и околните села в община Болярово го наричат така, защото лекува кожни заболявания. 

Намира се в местността Баш чардак, преди да влезете в селото. 

Точно край Краставото кладенче през 1802 г. среща си правят 2 хайдушки рода - все предци на легендарния Стефан Караджа. Бащата на Стефан – Тодор, неговият брат Митър, дядо им – прочутият Никола Узуна, посрещат от Факия Вълко Бинбелов, по-известен като Вълчан войвода и дядо на майката на Стефан Караджа – Каля, нейния баща и син на Вълчан войвода Маринчо Згуров и съпругата му Дафна, която е и бременна с Каля по това време. 

Узунниколови и родът Бинбелови, които са наследници на още една легендарна българска личност - на Момчил войвода – ще станат сватанаци 23 години по-късно. Поводът за събирането сега е много по-различен. 

На гости са дошли също Кара Кольо и Добри Байрактар, които по това време са в четата на Вълчан войвода. И докато жените се суетят около приготвянето на гозбите, мъжете кроят планове. Как да отърват Странджа планина от кърджалиите. 

Планът на Вълчан войвода е да скара Кара Фейзи, главатаря на основната кърджалийска банда, която вилнее из Странджа, и Юмер Драза, един от най-заможните феодали по това време и владетел на Караеврен, днешното малкотърновско село Близнак. В бандата на Кара Фейзи обаче по това време е и Индже войвода. Точно неговите роднински връзки с боляровското село Попово ще използват роднините на Стефан Караджа, за да привлекат Индже към заговора на своя страна. Но това не се оказва лесно. Предците на Стефан Караджа трябва да заформят куп интриги, за да разлютят еничарина от село Попово. Налага се Кара Кольо да убие тайно двама от приятелите на Индже войвода. Телата им да пръснат край Караеврен, а вината да прехвърлят на Юмер Драза. Едва тогава, побеснял, Индже нахлува в земите на Юмер Драза и започва да избива хората наред. Богатите турци се изпокриват в кулата на Караеврен. Това е планът и на Вълко Бинбелов - златото на богатите турци да отиде за свободата на Странджа. За този етап е изпята песента „Българи глава дигнале”, която става и химн на Странджанската буна, а след това и на Илинденско-Преображенското въстание. 

Но никой не очаква каква трагедия ще се случи. Кърджалиите запалват кулата. И настава огнен ад, който народните ни песни пренасят в историята като Караевренската катастрофа. Живи изгарят 500-600 човека, жени, деца... Изгарят и така желаните от съзаклятниците богатства.

Като всички буни и въстания в Османската империя, Странджанската буна, която имала за цел да създаде малка българска държавица в контролираните от българските хайдути райони на Странджа, завършва с неуспех. Но кърджалиите тук са пресечени. Индже се скарва с Вълчан, но се разделя окончателно и с кърджалията Кара Фейзи. Разказва се, че цяла седмица хората на Индже и самият той ходели в Караеврен да помагат на оцелелите.

Според легендата, тогава дядото на Стефан Караджа – Никола Узуна, накарал момите да пеят всеки ден по нивите песента „Заплакала е гората заради Индже войвода”, която го възхвалява като народен закрилник. 

На 20 юли тази година от 11.30 часа община Болярово и кметство Стефан Караджово ще отбележат тържествено 217-тата годишнина от Странджанската буна край едноименния паметник край „Краставото кладенче“ и 116 години от Илинденско-преображенското въстание. 

След тържествената литургия в параклиса „Свети Илия“ край „Краставото кладенче“, отец Димитър Ингов ще освети и курбаните, които дават кмета на община Болярово и кмета на Стефан Караджово за благоденствие на селото. Там наистина можете да си прекарате приятно. Не само, заради курбаните и народната музика, а и заради обстановката. Днес мястото е направено удобно, така че в басейна да могат да си правят бани хора, с кожни проблеми. Под поляната има и изградена чешма. До паметника е обособен приятен кът за отдих, с навес и иззидана голяма пещ, което превръща мястото в изключително удобно за организиране на пикник на открито. Под навеса могат да седнат около 40 човека, а на поляната спокойно могат да се съберат дори 200-300 човека. Отделно, че за събота синоптиците ни обещават слънчево време, в равнините особено горещо. Така, че странджанският климат ще бъде много по-подходящ за тези, които не понасят жегите.