Получено на 23 Януари 2013 в 11:27 от Ямболлия




КОГА И КАК БЕШЕ ПОСТРОЕНА СПОРТНА ЗАЛА „ДИАНА” – ГОРДОСТТА НА ЯМБОЛ

Автор: Минчо Боев
През 1958 год. преминах на работа в ОС на БСФС – Ямбол, където работеха 4-5 човека. Една година по-късно се образува Ямболски окръг и се създаде Окръжен съвет на БСФС и аз бях избран за негов председател.
ЦС на БСФС утвърди 14 броя щат, които работехме в две стаи на съдебната палата. За повечето назначени работници в ОС на БСФС нямаше работни места.
Всички служители на БСФС гледаха на мен като на човек, който е задължен да осигури още най-малко 2-3 стаи за канцеларии.
От началото на есента на 1959 год. направихме молби до всички служби на Градския и Окръжния народни съвети, от които зависеше да ни бъдат дадени необходимите помещения. Отвсякъде получавахме отговор, че не могат да ни бъдат предоставени такива.
Тогава аз поисках среща с Иван Тенев – първи секретар на ОК на БКП, който беше дошъл от Старозагорски окръг. Небезизвестният Иван Абаджиев беше писал, че той е широкоскроен човек и със западна култура. Като ме изслуша най-внимателно, Иван Тенев ми каза: „Слушай, физкултурник. Хванете се с младежта и стройте. В този окръг никой не е строил, а всички искат помещения наготово. Започвайте да строите, а каквото зависи от мен, аз ще помагам.”
На следващия ден запознах с тези изказвания Панайот Драгнев – тогава председател на ГНС – Ямбол. Той прие задачата присърце и разпореди да се свика съвещание. Преди това зам. председателят на ЦС на БСФС - Филип Генов – беше разпространил решение на ЦС, че ще подпомогнат с материали и средства тези окръзи, които започнат да строят спортни обекти.
Веднага след съвещанието при П. Драгнев беше сформирана група от специалисти като Любен Петров – зам. председател на ГНС, Руско Русев – архитект в ОНС, инж. Митко Парушев, инж. Манол Манолов и аз, Минчо Боев, които заминахме за София да осигурим проектантска организация за изготвяне проект за спортна зала. В ЦС на БСФС ни казаха, че много сме закъснели и всички добри проектанти са вече заангажирани. Тогава в помощ на нашата група дойде архитект Иван Николов, който работеше в отдел „Строителство” на ЦС на БСФС. Той ни свърза с архитект професор Дамянов – преподавател в Иститута по архитектура. Архитект Дамянов обеща за 3-4 месеца да изготви проект за спортна зала и този проект беше изготвен в определения срок, но само в работна фаза.
По този проект започнахме строителството през 1960 г. По проектно-сметна документация струваше 300 000 лв, за която сума Даржавен планов комитет даде разрешение, подписано от Стоян Сюлемезов, тогавашен зам. председател на ДПК.
Строителството на спортна зала в Ямбол стана сравнително бързо, защото ГНС определи за строителна прощадка празно общинско място в парка, където сега е зала „Диана”. Нямаше никакви проблеми с изплащане на отчуждени имоти. Другите градове като Бургас, Сливен, Стара Загора и Пловдив, които ни бяха изпреварили с проектирането не можаха да строят, защото нямаха готови терени, а за отчуждаването на частни имоти се налагаше дълга процедура и струваха скъпо.
И така строителството на спортната зала започна през 1960 г. и завърши през 1965 г. По план се предвиждаше да завърши за три години. Причината за забавянето на строителството беше в трудния терен. Всяка дупка, откъдето излиза колона се пълнеше с вода, която се изпомпваше и се заливаха с камъни и бетон. В основите на залата се положиха 100 т бетон в повече, което беше единственото оскъпяване на обекта. Сега се говори, че тренировъчните салони са с недостатъчни размери, баскетболното игрище не отговаря на международните изисквания. Но тогава никой не повдигна този въпрос. През 1960 год., когато започваше строителството в ЦС на БСФС се проведе съвет по Архитектура и Благоустройство, където присъстваха около 40 човека главно архитекти, инженери и физкултурни ръководители от всички федерации. Голяма група от специалисти имаше и от Ямбол, но никой не повдигна тези въпроси. Аз, като председател и моите заместници, само искахме по-скоро да завърши строителството на залата и на канцелариите за ОС на БСФС към нея.
За строителството на залата бяха изразходвани общо 800 000 лв, 300 000 лв от ЦС на БСФС и 5 години по 100 000 лв от самооблагането на Ямбол. Големи количества строителни материали, като цимент, бетонно желязо и други се отпускаха от отдел „Строителство” на ЦС на БСФС. Известно време зав. отдел „Строителство” беше Иван Момчилов, брат на Петър Момчилов, който често идваше в Ямбол и оказваше необходимата помощ. Всяка година през време на строителството идваше и архитект Дамянов. Той беше много скромен човек. Задоволяваше се с командировките, които му плащахме. До завършването на залата той даваше указания кое как да се направи и кои материали с какво да се заменят.
Технически ръководител на обект „Спортна зала” отначало до края на строителството беше Димитър Керемедчиев, който много държеше на работата си. Много често от ръководството на СМК се вземаха работници от обекта и се изпращаха на други обекти. В такива случаи Керемедчиев идваше при мен за помощ. Със съдействието на Тодор Карастоянов – зав. отдел „Промишленост и строителство” на ОК на БКП се проведе среща с ръководството на СМК и се взеха съответните мерки и строителството продължаваше.
Строителството на залата стана обект от общоградско значение. Винаги имаше материали и работниците се задържаха постоянно. Някои работи се извършваха на бригадни начала с работниците на физкултурата и спортисти. Много често правехме бригади.
В края на 1964 год. и началото на 1965 год. започнаха довършителните работи, поставянето на скамейките, железните конструкции и осветителните тела на тавана. По предложение на архитект Дамянов вместо вътрешна мазилка стените и тавана бяха облицовани с талашит. През 1965 год. започна усилена рбота по завършване на залата. Българската федерация по борба предложи Балканиадата по свободна борба да се проведе в Ямбол, в новата спортна зала. Това още повече ускори работата по завършването.
Балканиадата се проведе през септември 1965 год. с участието на отбори от България, Турция, Румъния, Югославия и Гърция. През трите дни, докато се провеждаха състезанията залата беше пълна до краен предел. Много български граждани от Бургаски, Разградски, Хасковски и Кърджалийски окръзи бяха дошли в Ямбол, за да видят многократния световен шампион Каплан. В Ямбол бяха пристигнали много ръководители на борбата от всички балкански страни. Тук беше и президентът на международната федерация по борба французинът Роже Кулон. Той беше приет много радушно от Иван Тенев – Първи секретар на ОК на БКП, с когото разговаряха без преводач на френски език.
Зала „Диана” беше третата зала в страната след Двореца на спорта във Варна и зала Универсиада. В залата има 2500 седящи места и още 500 на спортното поле.
Зала „Диана” се превърна в гордост за Ямбол и ямболския спорт. В нея се провеждат много съсгезания от национално и международно значение. Най-големи заслуги за нейното построяване освен ГНС, ОНС и ръководствата на ОС и ЦС на БСФС имат и гражданите на Ямбол, които участваха с доброволен труд и средства.

П.п. Материала е написан по поръчка на НТС- Ямбол за приложението „НТС-Компас” на вестник Тракиец през 2004г.

0 0


Коментирай в Радио 999



Най-ново от Публикувай с 999

ЛАЗАРОВДЕН Момичетата о...

Здравейте. От около година ...

Здравейте. През лятото забе...

Нещо за термините „коледа“ ...

Моля, подкрепете Каузата ни...

ИСКАМ ДА ПОПИТАМ! Нали в Ям...

Националисти с призив "Помн...

Реклама