Публикувай с Радио 999Публикацията е видяна: 1242


Получено на 28 Март 2014 в 18:55 от зеленчукопроизводител


До Министъра на земеделието и храните
Министерство на земеделието и храните
бул. "Христо Ботев" 55
гр. София

Копие: До парламентарна комисия по земеделие в Народното събрание

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

С настоящото писмо се надяваме да предотвратим евентуално задълбочаване на неравнопоставеността в перспективите за развитие на различните сектори на земеделието в Република България и желаем да предложим някои промени в партньорството ни за организацията на пазара на пресни плодове и зеленчуци в страната.
България изготвя нотификация, с която да се намали акциза за ползване на горива за земеделски нужди. Предлагаме да съгласуваме текстовете на нотификацията преди нейното изпращане в ЕК. Излагаме следните основания за това искане:
- Горива за земеделски нужди се използват много интензивно при полското отглеждане на плодове и зеленчуци и още по-интензивно при оранжерийното отглеждане на зеленчуци. Съгласуването на текстовете на нотификацията с производителите от сектора ще позволи да се избегне залагане на неравнопоставеност в РБ на производството на плодове и зеленчуци с производството на екстензивни полски култури: зърнени, маслодайни, технически култури
- делът на горивата на хектар произведени зърнени, маслодайни и технически култури в общата себестойност на продукцията от хектар е доста по-висок в сравнение със съответния дял на горивата в производството на плодове и зеленчуци. Технологични карти за производство на пипер и пшеница за зърно го доказват. Същите изводи ще се постигнат и със сравнението на слънчоглед и полски домат, и на оранжерийни домати и краставици, и т.н. Това означава, че намалението в акциза ще доведе до много по-значително повишаване в конкурентоспособността на производителите на екстензивни култури, отколкото на производителите на плодове и зеленчуци. Изводът вероятно е валиден и за всички трайни култури, включително етерично-маслените . Такова недиференцирано намаляване на акциза за горивата би увеличила неравнопоставеността в прякото субсидиране заложена при прилагането на СЕПП и НДДП в РБ.
- Настояваме в понятието „горива за земеделски нужди” да се включат и горивата използвани за производството на оранжерийна продукция. В противен случай този сегмент на сектора ще остане неравнопоставен не само спрямо производителите на екстензивни култури, но и спрямо производителите вътре в сектора; т.е. с производителите на полски плодове и зеленчуци. Обръщаме внимание, че някои оранжерии използват за такива цели когенерация на енергия с източник природен газ, който настояваме да бъде включен в обхвата на понятието „горива за земеделски нужди”
- Неравнопоставеността поради прилагането на СЕПП и НДДП в РБ, задълбочена с различния положителен ефект, в ущърб на плодовете и зеленчуците и трайните насаждения, от намаляване на акциза за горивата за земеделски нужди, би следвало да се компенсира със система от национални доплащания на площ, отчитаща горните различия. Припомняме Ви, че транспонираното законодателство на ЕС ни вменява текущи разходи по технологичния процес, които към момента РБ не покрива със съответни поощрения за тяхното изпълнение. В същото време са налице и разходи по спазването на системата от стандарти GLOBALGAP, което е предварително условие за достъпа на наша продукция до големите търговски вериги; т.е. невъзможността да покрием стандарта се явява бариера пред достъпа на нашата продукция до пазара в големите градове на страната.
Настояваме за преразглеждане на системата за Директни плащания за площ, или на системата за Национални доплащания към тях, така че интензитетът на помощта за производство на плодове и зеленчуци, и за всички трайни култури да се изравни с интензитета на хектар производство екстензивни култури. Като основа за такова преизчисляване могат да се ползват осъвременени технологични карти за съответното земеделско производство. По наши изчисления за да се постигне равнопоставеност на сектор плодове и зеленчуци със сектор зърнопроизводство трябва да се увеличи НДДП за сектор плодове и зеленчуци на 180 лв./дка годишно за следващите 3 год.
За Новата ОСП на ЕС в периода 2013 -2020г. предлагаме да се постигне или диференцирано плащане по СЕПП за отделните сектори на земеделието, в зависимост от дела на субсидията в себестойността на продукцията или НДДП за сектор плодове и зеленчуци да е минимум 180 лв./дка. годишно и да се увеличава всяка година с 10 % до постигане на 70 % задоволяване на населението в България с плодове и зеленчуци родно производство.
Призоваваме за текущо подпомагане чрез национални схеми за ниско лихвени кредити за производството на плодове и зеленчуци, като да се предвидят 25 милиона лева през 2011 година, с 10% нарастване за всяка от годините 2012 и 2013. От тези 25 мил. лв.вече са одобрени 18 мил.лв. за оранжерийно производство, 2,5 мил.лв. за картофи и 1,5 мил.лв. за пипер. Настояваме да се одобрят поне още 3 мил.лв. за кредитиране на производството и поддръжката на насажденията на плодове и зеленчуци за 2011г. Обръщаме внимание, че без подходящо ниво на текуща подкрепа (субсидия), производителите от нашия сектор, по аналогия със животновъдите, също са в невъзможност да отговорят на изискванията на законодателството, за което са необходими специфични инвестиции. Това ще постави в риск и усвояването на инвестиционните средства за сектор плодове и зеленчуци, както са препоръчани в Междинната оценка на ПРСР от края на 2010 година.
- Изразяваме готовност за инвестиции в европейските приоритети за качество на храните, както и за спестяване на ресурсите вода и енергия. Такива инвестиции не само ще ни позволят да стигнем ново ниво на конкурентоспособност, но и ще допринесат за още по-добро опазване на околната среда за бъдещите поколения на РБ. В същото време такива проекти биха черпили и от гарантираните бюджети на М 121 (за биопроизводство и за алтернативна енергия) спомагайки за успешното изпълнение на заложените параметри в мярката. Каквито и да било инвестиции от наша страна обаче са невъзможни без подсигурено текущо субсидиране с интензитет адекватен на интензитета за подкрепа на производителите на екстензивни култури. Това се дължи на факта, че към момента производителите от нашия сектор се считат за некредитоспособни от банковия сектор, точно както се считат за некредитоспособни и животновъдите без собствени земи, тъй като не получават адекватни по размер субсидии по СЕПП и НДДП. За част от тях, обаче, през 2011 година вече са предвидени специални схеми за нисколихвена инвестиционна подкрепа за проектите за достигане на конкретните стандарти за производство на мляко и субсидия на глава животно.
Надяваме се на бърза реакция и влизане в конструктивен диалог по горните предложения за решаване до месец май 2011 година на неотложни и остри проблеми пред развитието на българското производство на плодове и зеленчуци. Припомняме, че секторът е способен да генерира значителна заетост в обезлюдяващите се селски райони на страната , а от способността му да произведе достатъчна по обем и качествена продукция зависи не само конкурентоспособността на съответната преработваща промишленост, но и туризмът и дори здравословната диета за цялото население на България. Не на последно място трябва да се отчете, че добавената стойност на единица продукция в сектор плодове и зеленчуци по веригата производство - преработка – търговия – консумация е много по-висока от сектор зърнопроизводство и при правилна национална политика, подкрепа и увеличение на площите с плодове и зеленчуци ще се достигне до значително по – добри макроикономически показатели за страната.
Предприемането само на изброените спешни мерки ще доведе до по-ограничени ползи, ако не са съчетани с механизми за организация на пазара на плодове и зеленчуци в партньорство между националните власти и браншовите организации в сектора. Считаме за наложително в средносрочен план (до края на 2014) да се осъществят следните организационно-контролни инициативи:
- Мониторингът на цените, който МЗХ възнамерява да осъществява по производствено преработвателно търговските вериги следва да обхване и веригите в сектор плодове и зеленчуци. На този етап ние не знам доколко са справедливи разликите между цената на изкупуване на продукцията ни и цената за крайния потребител в големите градове
- Необходимо е да се създадат и поддържат актуални регистри на производителите, търговците и всички преработватели на плодове и зеленчуци.
- Търговците и преработвателите на плодове и зеленчуци да доказват произхода на търгуваните и преработваните количества суровини и поне 50% от тях да са с произход от България . Подобни мерки могат да имат временен характер, до възстановяване на сектора, както са приложени в няколко страни членки и асоциирани членове на ЕС. Браншовите организации са готови да участват в удостоверяването на фактите пред съответните контролни органи, или дори да поемат целия контрол по проверките включително на място в митниците при вноса на суровините, и борсите при търговията им, при условие, че администрирането на такава мярка им се делегира от МЗХ.
- Необходимо е установяване по западен образец на временни еднодневни пазари за родна земеделска продукция във всички областни български градове. На пазарите следва да се търгува земеделска продукция от ЗП в регистъра по Наредба 3. За начало такива пазари могат да се организират един път седмично - в събота. Тези пазари следва да са обособени отделно от сега съществуващите общински стационарни пазари, на които се продават предимно вносни селскостопански продукти, но и кинкалерия, дрехи обувки, домашни пособия и т.н.. Контролът и организацията по провеждането на пазарите може да се поеме от браншовите организации след уточняването им от областните и общинските управи на съответния град.
- Не на последно място считаме за изключително важно да участваме в уточняването на плановете и проектите за възстановяване поливната мрежа в РБ, предвид изразените многократно намерения от ръководството на МЗХ. Считаме, че този процес на планиране следва да завърши с картиране на бъдещите проекти на картата на страната, по подобие на картата изготвена за развитие на Софийското метро. Такава яснота ще е необходима не само за избора на производствена технология, и съответното и планиране и проектиране на инсталациите от производителите в съответния район, но и самоорганизирането им в Сдружения за напояване, Организации на производители, планиране и подготовка за пътна инфраструктура от местните общини и т.н. Допълнителна сигурност би имало и за тези ЗП, които решат да прекратят определен вид производство и да се насочат към производството на плодове и зеленчуци. Особено добър социален ефект биха имали такива пренасочвания в районите където няма да оцелеят животновъдните ферми или производството на тютюни ще се окаже нерентабилно, доколкото те ще създадат алтернативен поминък за тези семейства.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

По данни на НСИ консумацията на пресни плодове и зеленчуци в РБ непрекъснато и стабилно се увеличава през последните 10 години, преработените количества намаляват, износ почти няма за сметка на непрекъснато нарастващия внос, спадат площите заети от плодове и зеленчуци, както и съпътстващата ги заетост.
Видове продукти Производство 1998 г. (в тона) Производство 2008 г. (в тона)
Зеленчуци 1 400 852 874 354
Плодове 733 500 90 746
Площи и производство на плодове, зеленчуци и зърнени култури 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 г.
Овощни култури Площи (само реколтираните) (ха) Производство (Tона)
година 2005 2006 2007 2008 2009 2005 2006 2007 2008 2009
Общо плодове 26 343 25 978 28 361 21 978 24 269 99617 116010 104559 90746 106 173
Общо зеленчуци 651 733 699 639 544 360 532 012 466 506 872 616 1 182 865 803 533 874 354 734 951
Общо плодове и зеленчуци 678 076 725 617 572 721 553 990 490 775 972 233 1 298 875 908 092 965 100 841 124
Зърнени култури, общо 1832629 1609089 1772350 1718016 1850377 5828191 5524880 3197570 6973139 6194985

От Вас зависи, дали потребените пресни плодове и зеленчуци или изнесените пресни и преработени количества ще са произведени от работни места в България, или от други работни места, които неусетно сме изнесли в съседни приятелски страни по време на 20-годишния български преход към демокрация и пазарно стопанство.

За НСГБ: …………………………………
/председател , д-р инж.Слави Трифонов/
За БАПОП: …………………………………
/изпълнителен директор д-р Пламен Димитров/
За Асоциация „Български Пипер”
/ организационен секретар , Георги Василев/

Приложение 1. Резюме на предложения към МЗХ

Приложение 2. Кратък анализ на данните за сектор плодове и зеленчуци и паралел със зърнопроизводството





3 0






Коментари




Каква е цената на националното предателство? Демократично ли е нито една партия да не се допита до гражданите за...?!

вижте още

Най-ново от Публикувай с 999

Добър ден и честит празник на всички Българи искам да п...

ПТП на булевард Граф Игнатиев срущу Лидъл, отново доказ...

С колко малко акъл се управлява Ямбол ?! Въпроса с колк...

Реклама