Получено на 28 Август 2012 в 10:20 от Галин Георгиев




Здравейте , казвам се Галин Георгиев. На 32 години съм, от Ямбол, но от доста години вече живея и работя в София. МАкар и да напуснах родния град сравнително рано, някак винаги съм се чувствал свързан с него. И някак винаги ми е било тежко защо трябва да го напусна. Затова и написах този матерял.
Аз лично съм повлиян и подразнен и от начина на мислене на хората в малките градове и села. Визирам и собственото си семесйство, с майка ми, за която беше достатъчно „да имаме пари, колкото да си посрещаме сметките, пък да сме живи и здрави." Такъв се оказа за мен и малкия град, и хората в него. Дребнави и примирени.
Затова и напуснах. В по-големия град имах късмета да се запозная с хора и да бъда по-близо до идеята за собственото си развитие. МАкар да не е лесно и често да се чувстваме „столичани в повече”, но тук поне ни се дава шанс за развитие и ако имаш късмет да препечелваш не само за сметки и храна. Каква алтернатива има един млад човек?
Да остане в родния си град, където да затъва в мизерия и дребните (главно битови) въпроси на ежедневието си. И най-вече да мисли какво да прави с дипломата си за магистър инженер в града, в който работа няма, а камо ли условия за развитие и израстване.... Оставям този въпрос отоврен, без да искам отоговр, защото за себе си и за семейството си аз съм го намерил. За родния Ямбол, мога да мисля само с добро...но от разстояние!


7 0


Коментирай в Радио 999



Най-ново от Публикувай с 999

Сметосъбиращата фирма нехае...

ЛАЗАРОВДЕН Момичетата о...

Здравейте. От около година ...

Здравейте. През лятото забе...

Нещо за термините „коледа“ ...

Моля, подкрепете Каузата ни...

ИСКАМ ДА ПОПИТАМ! Нали в Ям...

Реклама