(Защото така са решили)
Огромното лицемерие на фасадната демокрация се срути. Маските паднаха и стана безпощадно ясно, че думи като права, самоуправление, граждански контрол са красиви фрази тотално изпразнени от съдържание. КОНСТИТУЦИЯТА е погазена. И какво от това?! Важно е усвояването на пари, важни са правата на мигрантите, а нас, гражданите на Република България..кучета ни яли. Демократично е само онова, което е финансово изгодно за шепа хора, народът отново е определен като необразован и незнаещ, настройван от „популисти“, които му мислят злото, защото“ добро“ за народа ще да е съжителството с пакистанци, иракчани, малийци, афганци и всякакви ислямски елементи, които веднъж настанили се, ще искат да въведат законите на шириата. Истината е следната. Тя е обявявана за популизъм, но е истина. Хората, които я споделяме, сме наричани „нетолерантни“ и „разпалващи враждебност“, „играещи си със страховете на хората“, но това не означава, че не казваме ИСТИНАТА.
Съвременна Европа, разлигавена от шизофренична толерантност,неспособна и провалила се да интегрира дори втори и трето поколение мюсюлмани от бившите си колонии, е също толкова безпомощна и некадърна да приобщи към кухите си ценности няколко милиона мюсюлмани, за които религията, семейството и йерархията не са отживелица. И понеже е неспособна, трябва всички останали да се примирим със сенилната глупост на затъналите в догми и бюрократщина чиновници. Трябва да си архиглупак, за да помислиш дори за миг, че ще впечатлиш „гостите“ от Близкия Изток с гей парад, който да представиш като черешката на европейската си култура. И с магистрали. По които по-лесно да пътуват мигрантите. От всичкото нагоре се появяваме разни ретроградни хора, реакционери, с демократичен уклон,които си спомняме, че Конституцията ни дава правото на Референдум по важни за общността ни въпроси и предявяваме законовата си претенция да се произнесем демократично на този референдум : Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление.
Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
Гражданите на област Ямбол го заявиха, силно и категорично - 21 000 от тях казаха "ДА" на провеждането на местен референдум. Но срещу тях застана местното управление, начело с кмета на Ямбол Георги Славов и кмета на Елхово Петър Киров, който реши да не си губи времето и копира това, което направи Славов.
С тези действия, явно се доказва, че горепосочените господа не желят да се стига до нарушаване на спокойствието им и самостоятелното взимане на решения. Пазител на комфорта им се оказа и Административен съд-Ямбол, оставил без разглеждане жалбата на ИК за местен референдум.
Обаче е измислен начин как да НЕ можем да се жалваме за нарушените си конституционни права. Просто не всеки може да сезира Конституционния съд. И затова разни други съдилища си правят упражнения върху правото ни да определяме своята съдба като общност. Нищо че екип от европейски специалисти географи, занимаващи се с демографските процеси, изнесе факти, че ако я караме по този начин, който мнозина вече наричаме „отворени обятия“, след 50- 70 години европеецът, който не иска да се смеси културно, генетично и религиозно с „гостите“, просто ще е принуден да мигрира в САЩ (ако ги има и тях), в Русия (каквато и да е тогава), на оцелялото от християнските Балкани или…някъде, където ще му позволят да проявява своите европейски културни и религиозни особености. Противниците на Референдума не се стряскат, че в сърцето на Европа вече има квартали и градове, в които шериата е закон над националните светски закони. Не ги трогва даже фактът, че децата им ще трябва да съжителстват с тези нежелаещи да се интегрират мигранти. Хоризонтът на личното им късогледство е убийствено (за нас) нелеп и трагичен.
Важното е да няма референдум. Не може! И толкова! Защото така.
Но забравят, че в България изборите са по-често явление, отколкото ни се иска. И че презираният от тях народ, който е в пъти по-достоен и заслужаващ уважение от тях, започна да надига глава, уморено, несигурно от тресавището на прехода и започна да осъзнава, че го готвят за жертвено агне. И бягството в Запада Европа що се касае до проблема с мигрантите, вече не е решение. Ами изобщо не е решение. Защото там глупостта и неадекватността е още по-голяма от тук. Ако това ни успокоява де.