Разходка в миналото: Градския парк на Ямбол
Всеки град има своите отличителни места. Тези, които са любими на жителите му и такива, с каквито го запомнят и описват гостите му. За Ямбол едно от тези места е Градският парк. Ето и как е започнало всичко преди повече от 100г.
Началото си Градският парк на Ямбол води от около 1896г, а за негов създател се смята тогавашният директор на Ямболското Класно училище, историк и изявен общественик Христо Вълев. С големи лични усилия той успява да убеди общинското ръководство да предостави място за изграждане на Градска градина - а именно огромния терен разположен на остров насред река Тунджа. Това е мястото от моста до сегашния шадраван, което в онова време се е използвало за бунище. По повелята на Христо Вълев неговите възпитаници от петокласното училище разчистват сметището, засаждат първите дървета и оформят алеи, а паркът бързо се превръща в любимо място за почивка и разходка сред природата. Христо Вълев умира на 70 години през 1934г., но дълго след това паркът в Ямбол е известен с името на своя създател - „Вълевата градина”.
След 1905г. се изготвя план за залесяване и проектиране на оформлението в парка – с цветни петна, алеи и нови видове растения. Така в началото на XX век ямболската градска градина се счита за една от най-големите и красивите у нас.
През 1925г. за градски градинар е назначен Руси Хайдутов. Той е посветил живота си на каузата да преврне острова на река Тунджа в европейска градска градина. Руси Хайдутов е роден през 1891г. в село Медвен. Завършва Земеделско училище със специалност цветарство. Трупа опит и практика в Морската градина във Варна където е „Надзирател на парковете” и Евксиноград при чешкия градинар Антоан Новак. След участието си в Първата световна се установява в Ямбол, където поема поста главен градинар.
По това време територията на градината вече обхваща целия остров между двата ръкава на река Тунджа. През 1926г. се изграждат оранжерия и разсадник, под които се отглеждат декоративни храсти и цветя. В парка е имало бананови дървета, лимони, мандарини, рози и др., които всяка есен се прибирали в парниците поддържани денонощно с положителна температура. След като презимували, отново се изваждали навън и заемали своето място в цветните колелета.
„Армията на Хайдутов, както я наричат ямболци, през целия ден работеше в парка, метеше, поливаше, подреждаше, засаждаше”. Помагат му Стоян руския, Кольо Кръстев, Кольо пожарникаря.
От 20-те години на ХХ век започва изграждането на материална база в градския парк – спортни площадки и колодрум (традициите в колоезденето въплъщава и до днес паметника на колоездача). През 1935г. е открито „Детско игрище”, останало в спомените на поколения ямболци с детските си люлки, пързалки, пясъчник и игрище. По-късно в парка са създадени и други емблематични сгради за Ямбол - спортна зала „Диана”, Младежкия дом „Георги Братанов„, ресторант „Ален мак”…
Начина, по който хората са възприемали, виждали и чувствали своята градска градина описва най-точно и емоционално в спомените си Яфа Казанджиева, журналист и автор на книги:
„ В градската градина имаше кътчета за всички: по главната алея се разхождаха майки бутайки детски колички.На игрище „Юнак” младежи се катериха по спортни съоръжения, на потайни скамейки под големи дървета се целуваха влюбени, в дървена беседка всеки празник свиреше военен оркестър… Като всяка провинция си присвояваха големи названия. Мястото където се събираха двата ръкава на Тунджа беше Златен рог- върби потопили вейки в тихата вода и водовъртежи в широкия ръкав- Цариград ряпа да яде. Тесния сводест циментов мост от градината към тъкачната фабрика- моста на въздишките- привет Венеция.“
Началото си Градският парк на Ямбол води от около 1896г, а за негов създател се смята тогавашният директор на Ямболското Класно училище, историк и изявен общественик Христо Вълев. С големи лични усилия той успява да убеди общинското ръководство да предостави място за изграждане на Градска градина - а именно огромния терен разположен на остров насред река Тунджа. Това е мястото от моста до сегашния шадраван, което в онова време се е използвало за бунище. По повелята на Христо Вълев неговите възпитаници от петокласното училище разчистват сметището, засаждат първите дървета и оформят алеи, а паркът бързо се превръща в любимо място за почивка и разходка сред природата. Христо Вълев умира на 70 години през 1934г., но дълго след това паркът в Ямбол е известен с името на своя създател - „Вълевата градина”.
След 1905г. се изготвя план за залесяване и проектиране на оформлението в парка – с цветни петна, алеи и нови видове растения. Така в началото на XX век ямболската градска градина се счита за една от най-големите и красивите у нас.
През 1925г. за градски градинар е назначен Руси Хайдутов. Той е посветил живота си на каузата да преврне острова на река Тунджа в европейска градска градина. Руси Хайдутов е роден през 1891г. в село Медвен. Завършва Земеделско училище със специалност цветарство. Трупа опит и практика в Морската градина във Варна където е „Надзирател на парковете” и Евксиноград при чешкия градинар Антоан Новак. След участието си в Първата световна се установява в Ямбол, където поема поста главен градинар.
По това време територията на градината вече обхваща целия остров между двата ръкава на река Тунджа. През 1926г. се изграждат оранжерия и разсадник, под които се отглеждат декоративни храсти и цветя. В парка е имало бананови дървета, лимони, мандарини, рози и др., които всяка есен се прибирали в парниците поддържани денонощно с положителна температура. След като презимували, отново се изваждали навън и заемали своето място в цветните колелета.
„Армията на Хайдутов, както я наричат ямболци, през целия ден работеше в парка, метеше, поливаше, подреждаше, засаждаше”. Помагат му Стоян руския, Кольо Кръстев, Кольо пожарникаря.
От 20-те години на ХХ век започва изграждането на материална база в градския парк – спортни площадки и колодрум (традициите в колоезденето въплъщава и до днес паметника на колоездача). През 1935г. е открито „Детско игрище”, останало в спомените на поколения ямболци с детските си люлки, пързалки, пясъчник и игрище. По-късно в парка са създадени и други емблематични сгради за Ямбол - спортна зала „Диана”, Младежкия дом „Георги Братанов„, ресторант „Ален мак”…
Начина, по който хората са възприемали, виждали и чувствали своята градска градина описва най-точно и емоционално в спомените си Яфа Казанджиева, журналист и автор на книги:
„ В градската градина имаше кътчета за всички: по главната алея се разхождаха майки бутайки детски колички.На игрище „Юнак” младежи се катериха по спортни съоръжения, на потайни скамейки под големи дървета се целуваха влюбени, в дървена беседка всеки празник свиреше военен оркестър… Като всяка провинция си присвояваха големи названия. Мястото където се събираха двата ръкава на Тунджа беше Златен рог- върби потопили вейки в тихата вода и водовъртежи в широкия ръкав- Цариград ряпа да яде. Тесния сводест циментов мост от градината към тъкачната фабрика- моста на въздишките- привет Венеция.“
Снимки: НЕПОЗНАТИЯТ ЯМБОЛСКИ РЕГИОН
1.Оранжерията, в която се произвежда разсад, а зимно време в нея се прибират топлолюбивите растения - банан, лимон, мандарини и др.
2.Един от цветно аранжираните кътове в градската градина.
3.Беседка от 1926г.
4.Първоначалният вид на фонтана в градината (между 1939 и 1942 година) преди да се монтира склуптура.
5.Градския парк 1930 г. Руси Хайдутов до едно от цветните колелета в ямболската островна градска градина
6. "Любовната алея" в парка
Източници:
Регионален исторически музей – Ямбол
в. Делник "Градската градина в Ямбол" Борислав Ненов, 2009г.
"Изчезналите улици", 2009' Яфа Казанджиева
Интернет
Вижте още
Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!
Реклама
Времето в Ямбол
Видео
