На 11 февруари православната църква отбеляза Неделя Месопусна, или Месни Заговезни - последния ден, в който се яде месо преди великденските пости и първият църковен празник, свързан с настъпващата пролет. Той е с променлива дата, като се отбелязва в неделя, осем седмици преди Великден.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, е позволено да се ядат всякакви млечни продукти и яйца.
Тези две недели са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината – великденските. Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил за достигане на надмощие над желанията и страстите. В прехода между зимата и пролетта обаче чрез тях се цели и настройване и почивка на организма.
До Сирни заговезни трябва да приключат и всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчаване.
Народът казва, че на Сирница небето и земята си прощават, затова трябва да го направят и хората.
Характерни са ритуалите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Прескача се запалена слама за здраве. Вместо любовни обяснения в двора на любимите се хвърлят запалени стрели от див дрян ("чавги", "перници", "лугачки").
През Сирната седмица, особено през вторник и петък, жените не перат, не тупат и не простират бяло пране, за да няма градушки.
През тази година Великият пост, наричан още Света четиридесетница, започва на 19 февруари.