ЕСЕ НА ТЕМА:"ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА“ - СТЕФАН ЖЕКОВ, 10 КЛАС

Информация за конкурса вижте ТУК

ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА

"Над портите на котленското училище са изписани в дъга пет думи:”Помогни ми да те возвися”. Слова, родени от вековната мъдрост на народа като заповед на деди и прадеди, като майчина и бащина заръка, като клетва за вярност към род и родина, като парола в борбата срещу тиранията.

Пет века страдания и унижения, болка и страх, тъмнина и ужас. Петстотин години робство, а не османско присъствие, господа историци, пет века дълги като нескончаема зимна нощ. Много българи, прогресивни и напредничави, се заемат да пробудят народа, да го накарат да почувства сили да премести планини, да дочуе от дълбините на сърцето си неясна, тъжна и сладка мелодия, която ще посее в душата му мъчителен копнеж по свободата и по едно дълго, но красиво завръщане към себе си.

И ще се родят юнаци, които не скръстват примирено ръце, не свеждат боязливо глави, не треперят пред поробителя.

По земята са пръснати едва забележими пламъчета. За всеки човек е отредено пламъче. Когато то попадне в ръцете на истински българин, се разгаря в огромен факел, дава топлина и светлина на всички. Дава им надеждата.

Така засиява и образът на  Левски, най-светлото и чисто име в българската история. Той прозира страданието на народа си и следвайки самото дело Христово се заема да разбуди неговата вяра, самочувствие, национално самосъзнание, да го възвиси. Всички го слушат в упоение и захлас и му вярват, защото ,,думите му бяха и прости, и кратки, пълни с упованье и надежди сладки''. А колко е трудно, почти невъзможно, да крачиш в дъжд и пек, понесъл несгоди и лишения, да убеждаваш, да подготвяш българите за най-святата тяхна мисия-да извоюват свободата си. И в същото време да знаеш, че всяка пътека, всяка измината крачка  е  твоята Голгота. 

Левки създава Вътрешна революционна организация и това е най-голямото постижение на българското освободително дело. За първи път чрез тази организация народът сам поема съдбата на България в свои ръце. Апостола настоява за независимост на българската революция и отстоява идеята, че революцията може да разчита само на българите. В неговата личност народната сила е намерила своята най-висша и благородна изява.

А след Левски се ниже неизброимата редица на борците за свобода-с известни и малко известни имена. Ние се спираме мълчаливо пред тях, те продължават през вековете.

Матей Преображенски-Миткалото. Защо нищо не учим за него? А е бил изключителна личност. Скиталец (затова такъв прякор му дават). Монах в Преображенския манастир, ходи в Света гора Атон, усърдно чете, строи пясъчна мелница на брега на Бяло море. Пътува до Цариград, Йерусалим, Русия, Бесарабия и Влашко. Захвърля расото и постъпва в Първата българска легия. Застава начело на чета и води сражения с турците. Приятел на Левски. Решава да образова народа си. И тръгва по обжарените пътища на България като книжар и проповедник, за да пробуди националното самосъзнание, да осветява, скътал в пазвата си най-ценното-книгите. И не само това-строи читалища, поставя „театро”, издава книги. Всичко-„на ползу роду”.

Трудно е да се стигне до истината за свободата. Историческата истина се усложнява от факта, че историята я пишат победителите. Трябва много страници да прехвърлиш, да си представиш историческите личности като хора от плът и кръв. И дух…неповторим и несъкрушим дух. Но всеки един герой, Левски например, е съвкупност от факти и митологии. Тези митологии са създадени от Ботев, от Вазов, от стотиците му следовници. Наистина, има романтична привлекателност в сливането на живот и светъл идеал.. Хората, посветили се на една светла идея, изглеждат винаги надчовешки силни, смъртта им е легенда. Моментът на героическия акт се приема за най-висока красота. Приказките и легендите противопоставят героя на подлеца. А ти се взираш в това противопоставяне на бляскавия вечен ореол на героя срещу отречената, мизерната нищожност, срещу безчестието на страхливеца. Вечната битка. И чудото на победилото добро.

Виждаш, че история, легенди и подвизи, химни и разпалени речи издигат героя върху специален пиедестал. Но когато вземеш в ръцете си тефтерчето на Левски, се убеждаваш, че той е бил жив човек, от плът до кръв, изключително честен и благороден.

Всеки харч е отбелязван старателно и отчетен до стотинка:

„07.09.1872 г.-купих револвер и гайдата”.

„19.10.1872 г.-на една сирота жена, при която намирам убежище”.

„19.03.1872 г.-за един другар, за по път маслини, хляб, ябалки”.

Моята истина за свободата откривам в жертвоготовността на Апостола, в безстрашието му пред бесилото, което се превръща в „бесило свещено”, „белег страшен и знак за свобода”-ореол на безсмъртие и слава.

Моята истина за свободата откривам в малката църквица в Батак, покрита с кости и напоена с кръвта на истински мъченици, в „пиянството на един народ”, дръзнал да събаря Империята с черешови топчета и революционни песни, в един паметен връх-Шипка, запазил спомена за чутовните подвизи на българските опълченци, който ни прави повече българи.

В сърцето на всеки от нас се издигат с раните, с кръвта, с куршумите и песните Плевен, Свищов, Шипка, Орлово гнездо, Казанлък, Стара Загора, Самарското знаме.

Това е нашето българско „возвисяване”, нашият полет към свободата, белязан с хиляди жертви.

Ще го помнят децата и внуците ни, докато я има България!

Вярвам!"


Стефан Емилов Жеков