ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - СТЕФАНИ ИВАНОВА, 12 КЛАС

"Трети март 1878 година, тази дата е белязана със знака на величието в живота на нашия народ. След нея България отново възкръсва от пепелищата на робството и връща своя статут на самостоятелна държава. Но пътят до тази свещена дата е дълъг, труден и осееян с много кръв и човешки жертви. Благодарение на закътаните планински манастирчета успяваме да запазим езика, писмеността и вярата си. Българският народ никога не свежда глава пред поробителя.  

Петвековното османско владичество в българските земи е време на нечувано безправие, насилие, ограбване на населението и унищожаване на културни паметници и ценности. Най - тежки удари са нанесени върху българската народност. Огромен брой българи са унищожени физически – избити по време на завоеванието и при много въстания. Много български мъже са изклани, побити на кол, потурчвани и тормозени. Поставени са пред трудния избор – вярата или живота. А жените стават глава на семейството. Многобройни групи българи са изселени от родината си, всеки четвърти християнин е прокуден. Всичко това отслабва българската народност и вяра във вековната борба за оцеляване и освобождение. Но въпреки това народът ни успява да се пребори, за да съществуваме ние днес. 

Няма как да не спомена и Априлското въстание. 20-ти април 1876 година е денят,с който трябва да се гордеем.Да помним загиналите ни прадеди. След дългата петвековна зима Априлското въстание е голямата българска пролет. За разлика от множество въстания и бунтове у нас и по света Априлското въстание се ражда от недрата на народа без никаква чужда намеса. Безспорно това е пътят на трагичния край, но същевременно и на най - висшата красота в нашата история. Тази негова чистота блести още повече, когато човек проследи процеса на организацията му, цялото раздвижване на бунтовническия дух, превръщането на копнежа в действия, на клетвите в куршуми.

В битките се включват и майките, и любимите на избитите мъже. Те се превръщат в безименни героини. За тях историята не казва много. Но за подвизите им се пее и до днес.  Историята е изпълнена с примери за силно изразена женска сила – царици, войводи, хайдути, революционери, съпруги, майки и баби, проявили смелост и извършили саможертва. Образът на българката, безстрашен и самоотвержен боец или войн, можем да открием във всяка епоха, но особено ярко и героично е тяхното присъствие в решителните моменти на националноосвободителната борба. Българският фолклор по неповторим начин разкрива впечатляващи черти от характера на българката – решителност, храброст, разбираемо чувство за мъст, преданост към род, език, вяра и народност. В българските народни песни са обезсмъртени стотици хайдушки войводи. Сред тях доста често се срещат имената на жени, оглавили свои хайдушки дружини. Сирма воевода води малка чета срещу албанските разбойнически банди в Крушево. Тя ръководи своите юнаци без изобщо много от тях да разберат, че водачът им е жена. Райна Попгеоргиева едва на двадесет години приема отговорната задача да извеза знамето на Априлското въстание. Тежка задача, с която не само се справя добре, но и остава завинаги в историята ни. Жените героини са и неизвестните за историята майки, който месят хляб за бойците ни.

Сега е моментът да изкажем благодарността си и към мъжете герои в нашата история. Такива като Ботев, Левски, Вазов, Раковски, Бенковски, Волов и всички онези хиляди мъже, оставили майки и бащи, либе, братя и сестри, за да защитават от насилниците нашата родна България. Тези мъже правят историята на България толкова велика, показват на всички, че когато искаш толкова силно нещо, то рано или късно ще се сбъдне. А те искат само едно! Да видят родината си свободна. Е, не заслужават ли да се гордеем с тях, да ги помним, почитаме и носим в сърцата си!

Но тук идва времето да кажем и едно „НО”. Знаете, че и днес българският народ се подчинява на своите интереси. Винаги ли е било така? Та Ботев, този велик мъж, прави всичко възможно да види свободна България. Не е ли убит от свой човек – „българин”? А Левски не е ли предаден на заптиетата от свой човек – „българин”? Ето още един пример с нашите братя руснаците, на тях също трябва да благодарим безкрайно. Та ако не бяха те, може би и до ден днешен нямаше да я има България на картата. Някои казват, че не са искали да ни помогнат, а просто да се доберат до Босфора и по - лесно да завладеят Османската империя. Дали е така, можем само да гадаем, но помощта на Русия си е факт, с който можем само да се гордеем. Идва моментът пак да вмъкна въпроса за интересите. Та тези така наречени наши братя, които загубиха живота си в нашите земи, когато имат нужда ние да им помогнем в Първата световна война, ние ги предаваме. Няколко години по - късно те имат нужда отново от нас във Втората световна война, но ние отново не ги подкрепяме. Защо? Защото гледаме собствения си интерес. Но те не ни се сърдят, а даже отварят за нас пазара за всякакви стоки, ресурси и пари.Нашият народ се дели на русофили и русофоби. Аз съм от русофилите. Даже и да е въпрос на интереси, руснаците помагат на нашите смели българи и сега има свободна България. А аз се гордея, че съм българка и че нашите братя руси са ни помогнали да се осъществи това. Лошото е, че интересите засенчват честта. А един народ без чест, не е народ! 

Засягам темата за интересите, не защото искам да обидя някого. Защитавам българите, които следват идеята за освобождаването на българската държава. Благодарение на техния интерес има България тогава, има я и сега. Останалата част от българите следват личната изгода. Помагат на турците и предават собствените си братя. За мен те са срам и позор. Такива хора ги има и в днешно време и не само в България, а и в цял свят.

Какво ни отне турското робство? Всичко! Изхвърли ни от списъка на големите европейски народи и държави. Българският народ е сведен до „орачи”, копачи и малки занаятчии в градовете. Естествено тези класи могат да работят само за собственото си физическо оцеляване, при това не винаги успешно. Българите биват смазвани от тежки данъци, които османските власти налагат. Истината е, че ако го нямаше робството тогава, България щеше да е преуспяла и да върви рамо до рамо с Германия, Франция, Англия и други. И нямаше да сме 6 -7 милиона души а може би 60 - 70 милиона.

Нека поне за малко забравим за интересите, парите и лицемерието и гордо да почетем паметта на всички тези хора, загубили живота си през онези дни. И нека тяхната саможертва не бъде напразна, а народът, извървял с достойнство пътят към свободата, не носи никога „срама на челото”. Нека с гордост се наричаме БЪЛГАРИ. Ние, БЪЛГАРИТЕ трябва да се гордеем, че сме имали смели и силни хора, които са бранили родината ни и такъв съюзник като Русия. Ако не бяха тези хора, нямаше да съществуваме като народ. И никой нямаше да знае за България.

На този велик ден трябва да сме признателни на всички българи, умрели за свободата ни. Срамно ще е, ако ние или нашите деца не знаем какво се е случило на трети март!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!