ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - АНДОН ИВАНОВ, 11 КЛАС

"Реалност или примамливо вълшебство, ценност или абсурд е свободата? Дали днес човек може да бъде абсолютно свободен и съществува ли понятие като свободен избор?

Философът Карл Ясперс смята, че най-дълбоките противоречия между хората произтичат от тяхното разбиране за свободата. Цялото ни съществуване представлява едно болезнено разногласие, от което можем да се измъкнем посредством едно „или-или“. Какво всъщност представлява свободата? Свободни ли сме да се родим или не, да живеем или не, да умрем или не? Според Жан-Пол Сартр: „Човек е осъден изначално да е свободен, а свободата е във всяка индивидуална човешка същност.“ Свободата е свойството на волята на разумните същества, а философията на Изтока я разглежда като постигане на хармония със света. Тя  е нещо незаменимо, уникално, представлява способността на човек да избира по какъв път да се устреми, т.е. е съзнателен стремеж на даден индивид към определена цел. Свободният избор, положен от Сартр в контекста на тоталната субективност, е всъщност човешкото желание, а по-дълбинно – неговата воля. В основата на философията на екзистенциализма се налага идеята, че свободата е атрибут, начин на съществуване. 

За разтълкуване на понятието свобода могат да бъдат използвани два аспекта. Единият е вътрешната свобода – тази, която освобождава душата, а другият е външната свобода, която се изразява главно в разкрепостеността на индивида, т.е. да покаже и докаже възможностите си и да се изгради самостоятелно като личност. 

Защо свободата не губи своя смисъл и значение? Нека си затворим очите и въображаемо прелистим страниците на нашата славна и героична българска история и да си спомним за тъмното робско време, в което народът линее, вехне като растение, изтръгнато от корена си, и е подложен на изключителни страдания и терзания. Робството погребва вярата, надеждата, любовта, националното ни достойнство и всички хоризонти, представляващи фини прашинки, изчезват от живота на българите. То е оцветило всичко родно в цвета на траура и скръбта, народът е силно задушен в робския облак и изпада в състояние на задълбочен духовен кризис. Появата на пламенните личности като Раковски, Ботев, Каравелов, Левски, Каблешков, Бенковски и т.н. успява да промени робския космос, защото те посяват семето на свободата във всяко едно българско сърце. Тези славни революционери съпреживяват страданието на народа дълбоко, за тях няма по-висша ценност от това да се посветиш на борбата за свобода на Отечеството. Това са хора, за които свободата се превръща в религия, а саможертвата в идеал. Като избират пътя към свободата, те приемат смъртта, която възприемат като път към безсмъртието:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Свободата се определя като най-скъпото, което може да притежава човек, който дори и да бъде окован в най-мрачната килия с най-тежките окови, може да бъде вътрешно по-свободен от всички, плаващи по течението на житейския поток. 

В съвременния свят всеки индивид се стреми към освобождение, той желае да бъде не само физически, но и духовно свободен. Възможно ли е  да бъдем напълно независими, т.е. абсолютно свободни?

 „Всички сме в един и същ затвор, оковани са дори ония, които оковават“ – Епиктет

В един свят, в който хората сме неразривно свързани един с друг, личността не може да бъде освободена от всички ангажименти:

„Абсолютната свобода не съществува: съществува само свободата да изберем нещо и от този миг насетне да се чувстваме обвързани от собственото си решение“ – Паулу Коелю

Според римския философ Луций Аней Сенека абсолютната свобода се постига само ако успеем да се противопоставим на всички външни зависимости. Но как? По мое мнение това може да бъде осъществено само чрез смъртта, защото само тогава се постига напълно освобождение на човешкия дух. 

Като че ли надвесен над бездна човек осъзнава, че абсолютната свобода е просто един мираж, едно опиянение и заблуда за здравия разум, един вълшебен абсурд, който ни подтиква да бъдем слепи за реалността. 

Свободата е начинът на съществуване на човешката възможност да се реализира такъв, какъвто желае и такъв, какъвто трябва да бъде, но от което може да се откаже, доколкото в свободния акт той поставя самия себе си под въпрос. Абсолютната свобода е недостижима ценност. Тя е като птица, която се отдалечава тъкмо когато може да бъде уловена. "

Андон Николаев Иванов