ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - НИКОЛАЙ ГЕОРГИЕВ, 11 КЛАС

Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от единадесетокласника Николай Георгиев от ПГХТТ гр. Ямбол, на тема  "Истината за свободата". Есето е написано за конкурса по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. 

Информация за инициативата вижте ТУК.

"Свободата е способността човек да действа безпрепятствено и без ограничения според своите желания. Истинската свобода според мен е духовна, тя се изразява в смелостта да бъдеш себе си, без железните маски, които ни принуждава да наденем  обществото. А ние ги слагаме, защото нямаме достатъчна духовна сила да се изправим и да бъдем себе си. 

Когато говорим за силата, която прави човека свободен и добродетелен трябва да се спрем преди всичко на свободата и добродетелността и какво всеки от нас разбира за тях. Защото хората имат различни видове истини, полуистини и неистини, и вярват в това, в което им е изгодно да вярват. 

А какво представлява добродетелта и защо изчезва в днешно време? 

Тя е комплексно понятие включващо множество дефицитни качества. Добродетелен е човекът, който преди всичко има висока степен на самосъзнание. Той трябва да има и качества като: воля, смелост, доблест, чест, решителност,  милосърдие, състрадание, честност и стабилност на поривите и мислите. И същевременно да не става заложник на собствената си добродетел.

 В предишни времена такива хора са наричали добродетелни, те са били уважавани и почитани, поради рядката им съвкупност от качества и заради опорната им функция в обществото като стълбове на които то се е крепило. За тях са писани митове и легенди, били са пример за редица поколения и знаме на милиони. Несъмнено добродетелта е свързана със свободата. 

Днес нашето възпитание е насочено към това, да станем роби – роби на идеологии - политически, социални или религиозни. Възпитанието ни действа като ковашка матрица и дефектните елементи, т.е. нестандартните хора, обрича на социална смърт. А именно те са носителите на развитието, тези нестандартни, различни  хора. 

За да бъдем тотално свободни, трябва да бъдем тотално осъзнати, защото нашите окови се коренят в нашата безсъзнателност, те не възникват от нищото. Никой не може да ни направи несвободни. Могат да ни унищожат, но свободата да ни отнемат не могат. Само ако не им я отдадем сами…

 При най-дълбок анализ несвободни ни прави винаги нашето нежелание да бъдем свободни. Нашето желание да останем зависими, отхвърлили от себе си отговорността да бъдем себе си. 

От личности се превръщаме в кукли на конци. Масите не търпят уникалност и индивидуалност. Целта на отчуждаването и изтласкването на човека от личния му свят и въвличането му в общия, е постигането на контрол и власт от определени групи хора върху масите. 

Човек трябва да се осъзнае и да бъде себе си, за да придобие силата, която да го направи свободен и добродетелен. За тази цел той трябва да избере пътя на дисидента, на отхвърления от другите, на изправилия се срещу ненавистта и неразбирането на обществото, така както правят  Рада и Бойчо Огнянов независимо от цената, която знаят, че ще платят заради своята дързост.

Изминали са 140 години от освобождението на  България от Турското робство. Но докато ние помним и припомняме всички онези наши герои, които без страх за живота си  са се борили и загинали за нас, за да можем да живеем свободни, техният подвиг ще пребъде през вековете.

И днес йощ Балкана, щом буря захваща

Спомня тоз ден бурен,шуми и препраща

Славата м дивна, от урва на урва и от век на век…

Много е жалко, че днес голяма част от младежите дори не знаят кои са  Левски и Ботев или през коя година е създадена или освободена България. Не оценяват изстраданата цена на свободата. 

Трябва да се гордеем със свободата си! Трябва да се гордеем, че сме българи! Трябва да се гордеем с нашата славна история и природа!

Много хора по света мечтаят да живеят нашия живот и да имат нашата свобода... Затова българи, радвайте се  на извоюваната с много кръв и саможертви свободата. Не забравяйте нито Раковски, нито Кочо Чистименски,  нито генералите Столетов и Раковски и хилядите смели знайни и незнайни войни дали живота си за свободата ни.

Силата е в това да се отклониш от гравитационното поле, да отречеш много неща известни като „обществени заблуди”, „идоли”, „идиотии”. Да свалиш маските и да бъдеш себе си, без грижата за общественото мнение, което обикновено е плод на нечовешка простотия и страх.

И запомнете, че единствено силата на духа и волята могат да направят човека свободен и добродетелен, да го направят такъв какъвто е."

Николай Георгиев