Обратно към категорията

ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - Иван Люцканов, 12 клас

   

ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - Иван Люцканов, 12 клас

Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от от дванадесетокласника Иван Любчев Люцканов от ЕГ „Васил Карагьозов“ гр. Ямбол на тема  "Истината за свободата".  Есето е написано за конкурса по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. 
 
 Информация за инициативата вижте ТУК.
 
 
"Трети март, шести септември, двадесет и втори септември. Това са само част от дните, които са оцветени с по-различен цвят на календарите ни. Всеки български гражданин, независимо дали е патриот или не, знае, помни и празнува тържествено тези важни събития от нашата си, българската история - Освобождението, Съединението и Независимостта на България. И всяка година редом с приповдигнатото настроение, възникват няколко въпроса, които биха се сторили реторични за някои от нас. Наистина ли в училище се изучава истинската българска история или държавата я подменя, предлагайки неин редактиран вариант; доколко българите са извоювали и заслужили свободата сами за себе си или всичко това дължим на чуждата помощ; защо българите не успяват достатъчно силно да привлекат вниманието на Великите сили; свободни ли сме сега и има ли някаква съществена разлика от положението ни през 2018 и 1878 година; какво от българската история ще остане вечно скрито за нас; какво разбираме под понятието свобода и дали то е строго индивидуално?
Въпреки че всеки би трябвало да има свое собствено мнение по дадените въпроси, държавата предлага своята истина за свободата и за историята ни като цяло. Разбира се, че е необходимо от ранна детска възраст да запознаваме децата с нашата история, но също така, съобразявайки се с тяхното духовно съзряване, младежите трябва да знаят и други факти от историята колкото и фрапантни да са те. Различните гледни точки няма да повлияят на съзнанието, мислите и идеите на младежта в негативен план, напротив, по този начин те ще намерят истината не само за свободата, но и за цялото съществуване на държавата България, на българския народ и за мястото им в света.
Науката история може да се сравни с математиката, защото и двете боравят с числа. Но в историческите факти има много човешки съдби, а следователно и емоции. Това трябва да означава, че са точни науки, но дали е така наистина? В математиката, макар и рядко, се допускат неточности, в историята това се дължи на липсата на исторически извори, но неточностите могат да бъдат и резултат от човешка намеса. В българската образователна система е заложено изучаване на история от трети клас, въпреки че учебният предмет не носи същото наименование. Какво, кога във времето и как ще се изучава даден материал решава държавата, създавайки учебни програми, държавни образователни изисквания и други. Също така Министерството на образованието дава насоки за това какво да бъде включено в учебниците. Донякъде съставителите на пособията имат свободата да интерпретират информацията и фактите по свой уникален начин, но ако бъдат прекалено крайни в убежденията си, то учебниците няма да бъдат одобрени, което води до финансови загуби.
Годината 1878 и Освобождението остават в съзнанието на всеки българин, а подвигът на българите се възхвалява в изкуството - литература, музика, изобразително изкуство, кино. Дали обаче опълченците са толкова велики колкото си мислим, че са? Нека се върнем само две години преди най-великото събитие от българската история. През 1876 г. избухва Априлското въстание, чийто резултат може да се тълкува по два различни начина. От чисто военна гледна точка въстанието претърпява тотален погром, но от друга страна точно този фатален край е победа, защото светът най-накрая ще разбере за зверствата и жестокостите, които се случват на Балканите  и че българите няма да позволят на османците да се гаврят с тях. Разглеждайки по-подробно събитията, разбираме, че въпреки планираната от Васил Левски и неговите съратници подготовка, народът все още не се е пробудил и не е готов за бойни действия. Любопитен факт е, че във Врачанския революционен окръг въобще не избухва въстание, а просто се състоят няколко похода на малки чети включително и тази на Христо Ботев. Това ни кара да се питаме доколко сме допринесли в битката за свободата си? Няма място за сравнение между многобройната руска армия и нашите опълченци, но все пак това ни предизвиква да мислим, че България нямаше да съществува, ако Русия не се е съгласила да ни окаже военна помощ. Независимо от всички тези твърдения датата трети март трябва да остане най-значима за нас, тъй като няма по-подходяща дата за нашия национален празник. Появяваме се официално- политически, има ни на географските карти,а постепенно вземаме участие в геополотиката.
Сега е 2018 година. България е свободна от 140 години, но чувстваме ли се истински свободни? Още назад във времето българите негодували срещу данъците и таксите, които е трябвало да заплащат на османците. След Освобождението много от тях остават разочаровани, защото отново трябвало да плащат, но този път на България. Каква е разликата тогава? Един човек, един народ, една държава дори, никога не могат да обхванат пълния обем на понятието свобода. Всеки човек е задължен да спазва някакви правила и норми. Всяка държава се сдружава с други  в организации, защото не може да съществува самостоятелно. В тези организации народът не може сам да определя бъдещето си, тъй като трябва да се съобразява с решенията на останалите страни членки. От 2007 година България е пълноправен член на Европейския съюз и след повече от 10 години хората все още се питат дали има полза да членуваме в тази организация, при положение че тя е съставена само от 28 от над 45 държави в Европа? От една страна стоят привилегиите като по-лесно преминаване през международните граници. От друга страна обаче нашата икономика силно зависи от плановете не само на родните политици, но и от тези на чуждестранните. Всеки здравомислещ човек би заключил, че ако предимствата са повече от недостатъците, то е по-добре да продължим да сме част от тази организация, ако ли не , то сме напълно свободни да вървим по своя си път, но вече сами. Но има идеали, има факти, които ни правят европейци- че ние сме носителите на паметта на Православието и кирилицата и сме част от фундамента на съвременна Европа. 
Свободата е като философските понятия - понякога няма реален измерител и е твърде относителна. За една жена, например, един мъж изглежда грозен, за друга обаче той ще бъде нейната половинка до края на живота. Така, както усещането за красота е доста индивидуално, макар, че има неоспорими образци, така  всеки си има своя собствена представа за това какво е да си свободен. Няма значение от гледната точка - правна, морална, историческа или друга, защото всеки човек вярва в различни неща и те винаги ще бъдат истини за него. Важно е обаче историческите събития да се разглеждат такива каквито са, без допълнителна редакция, за да разбереш историята, трябва да се научиш да се потапяш в епохата. Да усетиш събитията,пречупени само през призмата на изворите на миналото. Тогава и само тогава истината за свободата и за всички събития от нашата история ще излезе наяве.Или поне ще сме поели към дългия и никога неизвървяван докрай път към истината за свободата."
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 




Вижте още

 

Напиши коментар

Клик за нова
Попълнете всички полета!

Няма публикувани коментари. Публикувай първия коментар!

Реклама

Банер 1

 

Времето в Ямбол

Видео

Котел се възстановява след наводнението
Вие се съгласявате с нашите бисквитки, ако продължите да използвате този уебсайт. Повече информация
 Настройки на "бисквитките"   Приемам!