ЕСЕ НА ТЕМА: "ИСТИНАТА ЗА СВОБОДАТА" - Мария-Антоанета Вангелова, 12 клас

Без редакторска намеса публикуваме есе, изпратено от дванадесетокласничката Мария-Антоанета Ивелинова Вангелова от ЕГ ,,Васил Карагьозов”, гр. Ямбол на тема  "Истината за свободата".  Есето е написано за конкурса по случай 3-ти март- Национален празник на Република България, организиран от ИК за местен референдум област Ямбол. 

 

 Информация за инициативата вижте ТУК.

 "Възраждането е процесът на национално самоосъзнаване на българския народ. То представлява духовния, икономическия, военния подем на една нация, жадуваща отново да бъде част от света. След падането на Второто българско царство под османско робство всякакъв културен напредък бива прекъснат – книжовни школи, църкви и манастири биват затваряни, ислямизирани, дори разрушавани, а населението изпада в шок от рязката културна промяна. Единствените стожери на българското, единствените защитни механизми срещу поробителите остават езика и регилията. Затова се обръща огромно внимание на тях – разликите между роби и владетели, нещата, които възпират асимилационните процеси, които протичат след поробването. 

Още през XV век, когато преминава първоначалното сътресение от завоеванието, се забелязва съживяване на духовната култура, дори и то да е бавно. Това постепенно довежда до написването на Паисиевата “История славянобългарска” - книжка, която дори и да е малка по обем е голяма по значение. Тя провокира българите да мислят, да желаят да знаят повече, отколкото им е нужно за ежедневието, да се интересуват живо за рода си.

С постепенния икономически разпад на Османската империя след XVIII век започва подемът на българите – териториите, населявани от тях стават едни от най-важните за империята – свръзката със западния свят. Започва бурен подем в областите на земеделието, занаятчийството, търговията. За пръв път хората произвеждат стоки не само за себе си и за семейството си, а и за продан - появяват се чифлиците и манифактурите, а търговците започват търговия в чужбина.

Но преди цялата тази дейност се намира нуждата за повече знание. Прогресът е невъзможен без образованието – дори най-простото четмо и писмо е жизненоважно за духовното израстване на личността и респктивно нацията. Поради това килийните училища се радват на огромен успех и се развиват много бързо. Но постепенно знанието, получавано там, става недостатъчно за нуждите на българите, затова се търсят други методи за образоване. Първото българско светско училище – елино-българското в Свищов, отворено през 1815, белязва началото на този дълъг и сложен процес. Последват много подобрения в учебния процес – първото изцяло бъларско, първо девическо, първа гимназия, първи университет. Междувременно се издават множество граматики, учебници, помагала, вестници, списания.

Всички тези събития довеждат до появата на едно по-образовано поколение, което продължава дейността. Постепенно се обособяват българските белетристика, публицистика, драматургия, поезия, което свидетелства за това, че освен начетени, българите стават и по-възвишени, освен за материалното мислят и за нравственото. Те  вече са готови за възстановяване на държавата си, заради възстановената вече духовност. Започват все по-усилени и ожесточени борби срещу поробителите, като всяка следваща е все по-добре организирана от предната. Формират се комитети, легии, чети, отделни войски, търси се помощ от други страни, като грешките не означават поражение, а полезен урок. Така се стига до последните няколко години, когато вече и чужди страни пропагандират освобождението на Балканите - жертвите на българите не са били напразни, тъй като цяла Европа е вперила поглед в разпадащата се Османска империя. 

След прогресивното развитие на българското в рамките на няколко века, най-накрая идва дългоочакваният момент, в който жадуваното освобождение става реалност. Всички усилия, положени от поколения родолюбци се отплащат и България отново се появява на световната сцена. Всичко това показва, че преди да се освободи политически, един народ трябва да се освободи от оковите на собствения си ум."