20 февруари е Световен ден на социална справедливост, но има ли за какво да празнуваме?

Днешният 20 февруари е Световен ден на социална справедливост. Съвсем не на майтап този празник бе въведен от 2009 г. с решение на Общото събрание на ООН за да се сещаме, че водещи в живота ни трябва да са равенството, уважението към различните, достъпът до социална защита и зачитането на човешките права.

По оценка на Международната организация на труда, около 2 милиарда души в света днес живеят в условията на конфликти или нестабилност, от тях 400 милиона са на възраст от 15 до 29 години.

Има ли всъщност за какво да празнуваме днес?

България е социална държава. Така поне пише в Конституцията. Утвърдили сме Европейската социална харта. Вече дванадесета година сме в Европейския съюз, аха да влезем и в Шенген, което уж ще закове мястото ни в клуба на "белите". Защо тогава Денят на социалната справедливост ни звучи като кух лозунг от минал век, като нещо, абсолютно неадекватно на живота ни днес?

Гражданските протести в Благоевград, Силистра, Пловдив, Хасково и други градове на страната през последните дни са достатъчно красноречиви. Хората настояват за увеличаване на доходите и стандарта на живот, за намаляване на данъците, както и за спад в цените на жизнено необходимите стоки и услуги. Днес на протест излизат аптекарите и пострадалите от частните съдебни изпълнители.

Средната брутна заплата в България се е увеличила със 7.3 % до 1205 лв. през декември спрямо година по-рано, показват предварителните данни на Националния статистически институт. Най-голямо увеличение през последното тримесечие на миналата година отчитат в Перник и Ямбол (над 13 %).

Нарастването на средното заплащане далеч не е равномерно във всички сфери на дейност. Най-високи заплати през последните месеци на миналата година са поучили в сферите на далекосъобщенията, финансовите и застрахователните дейности и в електроразпределителните дружества. Най-ниско платени са били наетите в хотелиерството и ресторантьорството и в строителството, отчитат от Националния статистически институт, но не бива да забравяме, че данните там се обработват на база декларираните от работодателите заплати и съответно внесените върху тях осигуровки.

Факт е, че в държавния сектор няма как да получаваш по-висока заплата от тази, върху която се осигуряваш.

От 1 февруари тази година брутната заплата на кмета на Ямбол вече е 3000 лева. Стартовата заплата на директор на дирекция в ямболското кметство е 1200 лв.

Заплатата на народните представители по закон е три пъти средната работна заплата на работещите в обществения сектор в страната. Тя се променя всяко тримесечие, въз основа на данните за последния месец от тримесечието.
Така основната депутатска заплата се вдигна на 3807 лв. Допълнително за участието си във всяка комисия, в която са избрани, депутатите взимат по 15 % отгоре. Отделно от това те имат едни от най-високите класове за прослужено време от всички работещи в страната - по 1 % за всяка година, през която са работили. Така народни представители с поне 20 години трудов стаж вече ще вземат заплати, които минават 5000 лв.

Като сравнение, държавата отпуска на месец по 40 лева като помощ за отглеждането на едно дете и по 90 лева на семейства с две деца, и то при положение, че общите доходи на родитеите не са по-високи от 1500 лева.

Пенсионерите получават средно от 270 до 480 лева на месец. За Ямбол средната пенсия е 326 лева, за Сливен – 318 лева. При това жените взимат средно със 130 лв. по-ниска пенсия от мъжете, показва онлайн-справка в Националния осигурителен институт.

България ще остане още дълго на опашката в Европа и по пенсии, и по заплати, прогнозират икономисти.

Безработицата може и да изглежда прилично за криза, поне според официалната статистика. Но какво топли това човека, озовал се на километрична опашка за регистрация на борсата, щом трябва да се пребори стоически с още десетки братя по съдба, за да се вмести в 7-дневния срок и за "забавление" да попълни цяло тесте бланки и анкети, целящи подобряване на обслужването.

Социална справедливост в най-ограничения смисъл значи повече сигурност за най-уязвимите. А у нас майките се третират като потенциални мошенички, непропускащи случай да източат държавата. Убиват и изнасилват деца, а престъпниците са на свобода.

Следват и драмите на хората с увреждания, и окаяното ни положение на потребители на ужасни стоки.

В понеделник и вчера политици се надпреварваха да цитират Левски, да констатират, че сме се отчуждили, че омразата трови обществото ни, а мизерията ни убива. Припомниха ни и думите на Апостола – дела трябват, а не думи. Но точно заради делата на тези полици днес Денят за социална справедливост за нас звучи някак си абсурдно.