Георги Какалов променя името си, за да излети в Космоса

Александър Александров е командирован по спешност от Авиобаза Безмер в София. На 12 април 2019 г. Авиобазата отново отваря врати за граждани

Има една стара максима, че човек не си избира името, както и родителите. По криворазбрани причини много хора не си харесват имената и цял живот искат да ги сменят. Други са били принудени.

През далечната 1979 година, когато първият български космонавт Георги Иванов се подготвял за легендарния си полет в Звездното градче край Москва името му било съвсем друго. Офицерът от българските Военно-въздушни сили се казвал Георги Какалов, и бил потомък на стария ловешки род Какалови. На шефовете на съветската космическа програма още когато се запознали с българския кандидат за космонавт подскочили от фамилията му. На руски тя звучи не особено приятно - глаголът “какать” означава нещо, което правим в тоалетната. Съветските генерали сметнали, че не звучи съвсем достойно за един покорител на космоса да се нарича така. И веднага било разпоредено - мустакатият симпатичен Георги от България да си смени името. Така заради настояване от съветската страна той приема фамилията Иванов.

Когато излетял в космоса на 10 април 1979 г. целият Ловеч бил учуден защо синът на електротехника бай Иван и леля Анастасия не носи фамилията на родителите си. По това време Георги Иванов кара своята 39-та година, има 21 години стаж в редиците на армията като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.

Дубльорът му Александър Александров е на 28 години. По-късно той ще разкаже, че през 1977 г., докато изпълнявал нощни полети в авиобаза Безмер, където е служил, в 3 часа посред нощ командирът на полка подполковник Миланов му разпоредил веднага да тръгне към ямболската гара, защото с телеграма са го извикали по спешност в София. Дни наред девет випуска от летателния състав на Военно-въздушните сили преминават през медицински прегледи, без да им бъде съобщено защо. „Организираха се групи от по 20 души, но не знаеш нищо - минал ли си или не. Заминаваш си, после пак те викат. Пресяваха, пресяваха, докато останаха 9, 7, после 4“, спомня си Александър Алекандров. Последните четирима отиват през 1978 г. на тестове в Москва. Това са Георги Йовчев, Георги Какалов, Иван Наков и Александър Александров. Съветските лекари намират недостатъци в сърдечната дейност на Йовчев. Иван Наков също отпада. Накрая остават двамата - Георги Иванов и Александър Александров.

Георги Иванов излита на 10 април заедно с Николай Рукавишников.

Основната цел на полета на е скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валерий Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея. Но при опита за скачване със Салют възниква авария, причината за която остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция. Рукавишников и Георги Иванов връщат успешно Съюз 33 отново на Земята на 12 април. И разбира се, са посрещнати като герои. Публикуваните тук снимки са от тържественото посрещане на Георги Иванов в Елхово в годината на неговия полет - от архива на ОУ "Св. Паисий Хилендарски" Елхово.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от космонавтите Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от Българската академия на науките. Български специалисти съвместно со свои колеги от Советския Съюз и други социалистически страни са разработили 19 експеременти в областта на геофизиката, астрофизиката, космическата медицина и биологията, космическата наука.

След полета Георги Иванов продължава да изпълнява военна служба като инспектор на Българските военновъздушни сили. Депутат от 1981 година. При първите демократични в България избори беше избран в Великото народно събрание на Република България, което прие сегашната ни Конституция. След това влиза в сферата на бизнеса, участва и в благотворителни проекти. Неговата фирма изгражда първото в България голф игрище край Ихтиман, което е открито през 2000 г. През 2006 г. построява и голф игрище и в Сливен.

В чест на 40-годишнината от полета на първия български космонавт Георги Иванов и Международния ден на авиацията и космонавтиката, Авиобаза Безмер на 12 април отваря вратите си за граждани. В петък, от 9.30 до 12.30 часа за приятелите на авиацията ще бъде организирано изложение на авиационна техника и въоръжение. Експозицията ще бъде представена от самолети Су-25, стрелково въоръжение, екипировка, специална и самолетообслужваща техника. В музея на формированието посетителите ще имат възможност да се запознаят със славната му история и да разгледат изложените експонати.

В съвместна инициатива с община „Тунджа” e организиран велопоход, в който ще вземат участие ученици от математическа гимназия „Атанас Радев” и членове на велоклуб „Сокол”. Спортното събитие стартира в 9.00 часа по маршрут: от математическата гимназия „Атанас Радев” до авиобаза Безмер и ще завърши по обяд в Ямбол пред сградата на Община Тунджа на пл. Освобождение в Ямбол.