Община Болярово бе домакин на дискусионен форум на тема „По-добър синхрон между институциите и стопаните на животни с цел превенция на епи

Община Болярово бе домакин на дискусионен форум на тема „По-добър синхрон между институциите и стопаните на животни с цел превенция на епизоотични кризи на външната граница на ЕС“. Животновъдите в граничния район с Република Турция периодично претърпяват тежки стопански загуби в резултат на опасни заболявания по животните, които налагат избиване на цели стада, припомни кметът на общината Христо Христов. Допълнително, доказването на подобни заболявания за територията на България води до сериозни икономически последици не само за пряко засегнатите животновъдни обекти, но и за цели райони, а понякога и за цялата територия на страната ни.

Деканът на Ветеринарно-медицинския факултет към Тракийски университет – гр. Стара Загора проф. дн. Михни Стоянов, изпълнителният директор на РАО „Тракия“ и проф. Иван Върляков, заместник-областният управител Христо Колев, директорът на дирекция „Животнодъдство“ към Министерството на земеделието, храните и горите - Силвия Василева, заместник изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Цвятко Александров, проф. Иван Станков - изпълнителният директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, кметовете на общините Малко Търново - Илиян Янчев, Елхово- Петър Киров, Стралджа – Атанас Киров, заместник-кметът на Тополовград Маргарита Георгиева, представители на община Свиленград, животновъди от Болярово, Средец и Северна България обсъдиха проблемите на фермерите по границата.

Проф. Михни Стоянов припомни, че това десетилетие бе белязано от множество сериозни заболявания по животните: нодурален дерматит; инфлуенца по птиците и накрая тази мистериозна болест, която той не смее да определи като чума по дребните преживни животни, защото тепърва ще се анализира целия процес и последствията от всичко това. Засега спорадични огнища, ограничени се откриват и на африканска чума по дивите свине, но в България не сме допуснали да пламне и в домашните стопанства, какъвто сериозен проблем има в Румъния.

Причините за преноса на зарази, по мнение на проф. Стоянов, са различни. Освен,че сме външна граница на Европейския съюз. Много често виждаме, че заразите проникват от Югоизток, а не си спомняме случай да е пренесено и дори възникнало у нас. Движението на животни от Анадола (свързаните с ритуални кланета в страните, изповядващи мюсюлманството) също е причина за пренасяне на вирусни заболявания. До преди известен период нямаше и телената мрежа, която да спира освен мигранти и диви животни. А 20-километровата ограда, дори и да предпазва, също не може да играе ролята на фактор за превантивни ефективни мерки.

Професорът сподели, че според мнението на преподаватели, докторанти и студенти от Ветеринарно-медицинския факултет към Тракийски университет трябва да се направи нов прочит на нормативната регулация на европейско ниво; да се предвидят специални мерки за българо-турската граница. А мерките на национално ниво да са: да има ясна и конкретна държавна политика. Последните десет години показаха,че нещо в тях не е координирано или недостатъчно контролирано. Има пропуски и в самата регистрация на животните. Като основно предложение, което смята,че ще е най-ефективно, проф. Стоянов открои: да се създаде Държавна гранична епидемиологична служба. Както и държавата да намира начин да субсидира надграждащото обучение ветеринарните специалисти, от които има недостиг в Странджа-Сакар, по разбираеми причини. Трудно е да се стимулира млад човек да стане ветеринарен лекар в днешната обстановка, призна с болка той. Студентите са обезверени, а имиджът на професията ветеринарен лекар е тотално сринат. 

По отношение на лабораторната диагностика – на държавно ниво имаме оторизирана, както и на международно, но и в тях вярата вече е срината. Редно е да се допитваме до поне 3-4 такива, за да извадим генерални изводи и да не сме прибързани, каза още проф. Стоянов.

Представителят на Министерството на земеделието, горите и храните Силвия Василева, също сподели колко съчувстват на стопаните, голяма част, от които бяха на форума - Ани Петрова, Димитър и Дойка Панайотови, Йордан Трифонов, чиито животни първо бяха унищожени. Припомни,че донякъде стопаните са компенсирани със запазване на пасищата. А конкретните им въпроси ще бъдат представени от Стоян Чуканов за свиквания от министър Порожанов консултативен съвет на 23 април от 14 часа.

Кметът на Малко Търново Илиян Янчев боляровския си колега Христо Христов за смелостта и ангажимента да организира тази среща. Той самият призна,че в Малко Търново това не би могло да се случи, защото хората са обезверени и отчаяни. А кметът на община Стралджа Атанас Киров призна, че се радва, че не се е сблъсквал с такава трагедия в стралджанско са имали само 3 стопанства с избити птици, жертва на вирусно заболяване.

Заместник-изпълнителният директор на БАБХ д-р Цвятко Александров сподели,че е в структурата от 2005 година и е преживял няколко епизоотии, по принцип идващи от Югоизток Сега и идващи от Африка (чумата по свинете). Работил е по нормативни уредби, включително и за Европейската комисия и отлично разбира неудобствата и предимствата на ваксините – превенция и съответно невъзможност за износ и придвижване на животните. Всичко това носи риск и трябва да има вариант да се решава за държаната и собствениците и да си носят последствията – икономически или други загуби. За всичко има стандарти и трябва да се придържаме към тях или да си променят – също сложен процес, но не и невъзможен. Трангранична програма включва ваксинации за определени болести като нодурален дерматит, включва и обучения на ветеринарни специалисти, но трудно се намират кандидати, за съжаление.

Евгени Христов - заместник-областен директор на МВР – Ямбол, каза, че самите те, по заповед на министерството, са били длъжни да осигурят спокойна работа на ветеринарните власти. Но не е справедливо да ги обвиняват, защото са съчувствали на стопани е- голяма част от тях също имат животни, но и изпълняват дълга си.

Проф. Станков, изпълнителен директор на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация също сподели колко го боли от тази ситуация. Родом е от общината, от село Ружица и тук е започнал работата си като млад специалист. Тогава в страната е имало 11 милиона овце, днес са милион и триста хиляди. Идеята е не да станат не отново 11, но поне 2-3 хиляди, да се върне вярата на стопаните, овцевъдите и да са стопани, а не администратори, друг да извършва това, една от идеите в тяхната стратегия.

За цялата трагедия с чумата, в която те не вярват разказаха организаторът на протестите Георги Дражев (Движение „Антимафия“), ветеринарният специалист Д-р Бодуров, Ани Петрова, Димитър Панайотов и Йордан Трифонов. Всички те предложиха да има адекватна държавна политика и решение за пропуснатите ползи. Спокойствие за земеделските стопани и запазване на поминъка в този регион. Национални и европейски стандарти в полза на животновъди и земеделци – основния поминък в този беден и обезлюден необлагодетелстван район.

Заключението след няколкочасовата ползотворна дискусия на проф. Върляков, кметът на община Болярово и представителите на институциите бе, че е протекла в позитивен дух, преодолян е негативизмът. Бе чуто мнението на всички представители наинституции, неправителствени организации, местна власт, стопани, пострадали. Направени бяха много и подробни изводи и анализи от дистанцията на една година след трагедията в Странджа, поставено е началото на много ползотворен процес. 

Ще бъде създаден работен екип с представители на различните институции, кметове, стопани. Те ще оформят официални решения, които ще бъдат изпратени за дискусия на държавно ниво и съответно под някаква форма ще станат част от нови нормативни уредби. Това е началото на процес, който ще излъчи конкретни мерки и решения и ще търси подкрепа от държавните институции. Защото не бива да се повтаря подобна трагедия в района и като цяло в държавата.