143 години от избухването на Априлското въстание

На 20 април 1876 г. в Копривщица се обявява преждевременното започване на въстанието от Тодор Каблешков.

Заподозрян от турците и привикван на разпит, той мобилизира съратниците си и заедно нападат конака. С кръвта на убитите турци той подписва така нареченото кърваво писмо, което е доказателството за вдигнатото въстание.

Писмото на Каблешков пристига в Панагюрище. На висок глас то е прочетено от Бенковски, защото ръцете на Волов треперят, а езикът на Икономов се преплита, когато произнася думите „Мили братя“.

Можем само да си представим какво е било чувството, което са изпитали героите!

Въпреки, че успява да избухне само в един от четирите окръга, Априлското въстание представлява една от най–мащабните прояви на национално-освободителното движение на българския народ през Възраждането.

Интересен факт е, че много от водачите на въстанието спазват кодекса на движението, който гласи, че всеки бунтовник трябва да се самоубие, за да не попада в ръцете на неприятеля.

Така, Бенковски пронизан от вражеските куршуми, слага край на живота си като с последни сили се прострелва сам.

Каблешков полужив се самоубива с изпаднал му пистолет в затвора, Кочо Честименски, Спас Гинев и още много правят същото.

Макар и неуспешно, въстанието е морален удар върху турското господство и предизвиква силен отзвук в Европа, както и създава предпоставки за последвалата руско – турска война и освобождението на България.

Вечна памет на героите!

Източник: Фондация ТЕРВЕЛ