ИЗБОРИТЕ ЗА ЕП - ИЗБОР МЕЖДУ ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ ИЛИ ФИНАНСОВО ЗАГРОБВАНЕ на България

Предстоящите избори за състава на Европейския парламент са важни за бъдещето на Европа и на гражданите от страните-членки на ЕС. Битката за народно представителство в ЕП ще е между левите и десните партии.
С влизането в сила на Лисабонския договор през 2009 година правомощията на Европейския Парламент нараснаха значително и в момента институцията отговаря за приемането на над 95 % от европейското законодателство. От друга страна за първи път политическото разпределение на членовете на Европейския парламент ще определи кой ще бъде начело на Европейската комисия. На практика хората, които ще гласуват на Европейски избори 2014 година в периода 22-25 май ще имат своята дума и за определянето на бъдещия председател на ЕК. Досега той се определяше само на базата на тайни преговори между ръководителите на правителствата и държавните глави на държавите – членки.

Предстоящите избори за Европейски парламент обаче са и изключително важни за бъдещето и на България. Не само, защото страната ни членува в ЕС. Резултатите от тях ще бъдат решаващи за изясняване на въпроса какво е доверието/недоверието на избирателите към тези, които управляват в момента България - БСП, ДПС и техният верен съюзник Атака.
Вече почти година тази тройна коалиция разсипва възможността в страната ни да продължи изграждането на нови и полезни обекти, както и надеждата за развитие, за нови инвестиции и за просперитет на работещите, полезните и действените българи. Редом с това все по често идват сигнали от европейските ни партньори за спиране на финансовите средства по различните програми на ЕС. Страната няма да получи средства, които в тази криза са така необходими за развитието й.
И от всичко това никой не би трябвало да се учудва – все пак основната управляваща партия е БСП…

От последните Парламентарни избори си пролича какви са избирателите на тази партия – бедни, неграмотни и изпълнени с безнадежност от липсата на каквато и да е перспектива хора. Да, във всяка европейска държава също ги има. Те се нуждаят от помощ, подкрепа и най-вече от държавна политика, за да бъдат подпомогнати и да им се осигури поне екзистенц-минимумът в тяхното ежедневие. И в европейските страни се полагат непрекъснато усилия в тази посока, каквото и правителство да е на власт. В България обаче е налице парадокс – партията, която подчертава себе си (на думи и чрез наименованието си), че е социално-отговорна, не прави нищо за подобряване живота поне на тези, които е ясно, че са нейни избиратели. Макар и да е властимаща. Парадоксът обаче е само привиден. Под него е хитро премислената стратегия за запазване на този електорат, най-вече чрез … запазване статута на тези хора като социално-бедни.
Партията на бедните няма полза от това, тези бедни да излязат от дъното и да вземат бъдещето си в свои ръце. Колкото повече се увеличава безработицата и безизходицата, толкова повече хора стават потенциални избиратели на БСП. Достатъчно е само малко демагогия в речите – хубави обещания за светлото бъдеще и заклеймяването на лошите, които пречат то да се сбъдне…

С други думи - социалистите продължиха да правят и сега, през тази първа година от управлението на поредното им правителство, това, което винаги са правели, дори и преди да се преименуват…

Без морал или някаква друга задръжка, именно социалната партия обеща на своите избиратели разкриването на хиляди нови работни места, увеличаване на заплатите и премахване на плоския данък. И него направи. Няма и да го направи.
Е да, ще подхвърли, предпразнично и предизборно, на пенсионерите и на социално-слабите поредните 20-тина лв. към мизерните им месечни дажби. И веднага ще си осигури и оправдание за поредния огромен заем, който добавен към предишните се трупа върху гърба на поколения българи занапред…

Икономиката се срива. Образованието буксува. Здравеопазването запада все повече и повече. Реформи няма и не се очертават в нито един сектор. Спря се строителството с пари от европейския данъкоплатец (защото по европейските проекти не може да се краде - контролът е твърде завишен)…
И над всичко това блести ярко подчертаният и повсеместен непукизъм на управляващите – от червената столетница, сателитната ДПС и верният й партньор Атака.

Всичко това до голяма степен се отнася и до родния ни Ямбол. Управниците на държавата ни днес, както и по време на предишната Тройна и т.н. назад във времето, нямат интерес в града да се случи нещо добро, да се има строителство на нови обекти, необходими на обществото, да се влагат големи инвестиции… На ямболци не се полага нова болница, ако останеше на тяхната преценка и магистралата беше излишно да достига до града ни… Стратегията е в ход и тук - хората в дамгосаната ни с червено Ямболска област трябва да останат бедни и без перспектива, а най-добре и колкото се може по-неграмотни. Така богатите социалисти (израз-оскиморон във всяка нормална държава) няма да губят електората си тук, по-лесно ще го манипулират и управляват. И този електорат ще продължава да бъде беден и червен…

А другият избор - изборът на дясното. Това е модернизацията на държавата, развитието на икономическите отношения. Това е държавна политика, осигуряваща строителството на училища, спортни зали, болнични заведения, пътища, модерно образование и здравеопазване, възможност за самостоятелен избор на хората за собствения им просперитет. Не на последно място - навлизането на инвестиции за развитие на икономиката, с подчертана грижа за следващите поколения (а не загробването на бъдещето им тук с непосилни финансови ангажименти).
И друго важно за дясното управление е осигуряването на сигурност, защита на хората, и поставянето й като основен приоритет в неписания обществен договор между държавата и нейните граждани.

Да, десните досега са направили много грешки, но и са признали голяма част от тях. Осмислили са ги и не би следвало да ги повтарят. Те знаят - избирателят веднага ще им покаже отворената врата…

Да, предстоящите избори, в който избираме състава на властова институция на Европейския съюз, са важни не само за посоките, в които ще върви обединението от държавите-членки. Предстоящите избори и резултатите от тях ще бъдат визитката на България в бъдещия Европейски парламент, показваща какво бъдеще желаят българите не само по отношение на ЕС, не само за България като държавна политика, но и какво бъдеще желаят те за себе си, за своите деца и внуци.

Затова, нека, докато слушаме поредните кухи обещания от властимащите днес, и най-вече преди да отидем до избирателната си секция, всеки един от нас да се замислим – КАКВО БЪДЕЩЕ избира за себе си, за своето поколение, за поколението на децата си, за живота днес на родителите си…
Стратегия за продължаване на бедността и мизерията, даване на кухи обещания и подхвърляне на жълти стотинки, плюс пълно безхаберие от страна на управляващите. Или сигурност, образование, здравеопазване, силна икономика, реално строителство в сегашно време и следваща от всичко това подкрепа за социално-немощните хора.
Между тези две посоки ще бъде изборът ни на 25 май.

Нека не пропускаме шанса си да го направим.

СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ
депутат 41-во НС