77 години от смъртта на Никола Вапцаров


23/07/19 08:46:05коментари:0



77 години от смъртта на Никола ВапцаровДнес се навършват 77 години от смъртта на поета Никола Вапцаров. На 23 юли 1942 г. е произнесена смъртната му присъда, която е изпълнена в същия ден. Той е разстрелян от тогавашната власт заради подривна дейност заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но е била отклонена.

Никола Йонков Вапцаров е български поет, чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Член на нелегалната тогава БКП и активен антифашист. През 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност по силата на Закона за защита на държавата, заради минноподривни дела срещу немските войски в качеството си на ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Посмъртно е амнистиран. В съответствие с политиката и директивите на Коминтерна и БКП е повлиян от идеите на македонизма.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Негов баща е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка Елена Везева, протестантска учителка в струмишките села. От друга страна като юноша той попада под силното влияние на д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. Майлер дори успява да се сближи с Ванчо Михайлов, но бяга обратно в СССР след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра ентусиазирано се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944г.

Къщата в Бан­ско е била местната резиденция на царствени особи, като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелои и Иван Пенков. Фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му.

Никола Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира баща му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. „Летец“ със стихотворението „Романтика“.
Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София.

През 1939г. подготвя единствената си стихосбирка „Моторни песни“, излязла от печат 1940 г. Публикува и други стихотворения; както и разкази и драма, които обаче не придобиват популярността на поезията му. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП, която се занимава с антифашистка дейност. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни. На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майката на поета Елена Вапцарова. Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България.
Припомняме, че през 2018г. на годишнината от смъртта на поета в музея на Вапцаров на ул. "Ангел Кънчев" в София за пръв път пред публика бе изложен Червеният бележник на поета с оригинала на стихотворението "Не, сега не е за поезия...". Музеят се намира в къщата, където е живял със съпругата си Бойка преди да бъде арестуван. Там можете да се види запазената до днес автентична мебелировка на дома, пишещата машина на поета и вещите, които властите връщат на семейството след смъртта му.












Коментари



Следвайте ни във Фейсбук

Търси

Най-четени новини днес


ПОЛИЦИЯТА ИЗДИРВА МАРИЯН ТРИФОНОВ ОТ СЛИВЕН

ДОЖИВОТНА ПРИСЪДА ГРОЗИ ЗАПОДОЗРЕНИЯТ ЗА ЗВЕРСТВОТО В СОТИРЯ

МОТОПЕДИСТЪТ, ПОСТРАДАЛ ПРИ КАТАСТРОФА В ЯМБОЛ Е В РЕАНИМАЦИЯ

Само един кандидат за началник на РУО-Ямбол


Най-коментирани новини

ПОЛИЦИЯТА ИЗДИРВА МАРИЯН ТРИФОНОВ ОТ СЛИВЕН

Предвижда се изграждане на стена за катерене в спортна зала „Асеновец“ в Сливен

ПРОТЕСТ И КОНТРАПРОТЕСТ В КРУШАРЕ

Жегата подпали 600 дка сухи треви край боляровското село Воден


Реклама

Следвай ни в Twitter


Follow radio999bg on Twitter

Преводач

ОЩЕ НОВИНИ